Еолус стисна зъби така, че мускулите на челюстта му се издуха като въжета. Погледна към коридора, където Бригс и другарите му продължаваха да стрелят, и извика:
— Проклетите роботи няма да отмъкнат кораба ми!
17.
Крал Питър
Поредната безсмислена социална церемония. Крал Питър беше облечен в неудобното официално облекло и присъстваше на официален банкет, на който трябваше да раздаде медали на няколко местни бизнесмени. В другия край на масата седеше Базил Венцеслас, облечен в безупречно изгладен костюм. Сивите му очи излъчваха спокойствие, освен когато засечеше погледа на краля. Нима председателят нямаше по-важни задачи? „Или може би се тревожи за мен?“
Това беше далеч от обединяването на човечеството срещу хидрогите, но поне председателят не го караше да оповестява лъжи за скитниците. Не и днес. Базил смяташе, че ако е твърд и неотстъпчив, всички ще следват заповедите му. Но хардлайнерската му политика беше дала обратен резултат и дори най-верните му привърженици разбираха, че унищожаването на Рандеву е безсмислено. Скитниците бяха избягали, а Ханзата нямаше доставчик на екти.
Питър също не одобряваше подобни ходове. Когато той, марионетният владетел, бе нарушил правилата, Базил бе отвърнал с опит за покушение срещу него и Естара, а по-късно и с избиването на кралските делфини.
Питър трябваше да се преструва, че сътрудничи, за да опази живота на съпругата си и на нероденото си дете. Не сваляше и за миг очи от председателя, който си стоеше съвсем спокойно. Наистина го мразеше. А трябваше винаги да е на крачка пред него, да е по-умен и внимателен, което не беше лесно, защото Базил Венцеслас разполагаше с всички ресурси на Ханзата.
Напоследък пресата бе започнала да прави коментари за „благословената“ бременност на Естара и Базил се стараеше да държи кралската двойка далеч от публичното внимание. Но репортерите бяха станали твърде настойчиви и председателят неохотно реши да възложи няколко задачи на краля — без присъствието на кралицата. Като тази безобидна церемония, която не вълнуваше почти никого, освен участниците в нея. Явно Базил беше уверен, че тук Питър не може с нищо да навреди на политиката му.
До стените стояха седем кралски стражи, привидно да охраняват Питър, но по-скоро да го държат под око. Началникът им, капитан Маккамон, стоеше като статуя, незаинтересован от церемонията, също като самия крал.
Заместникът Елдред Каин, който тайно бе помогнал на Питър и Естара, отсъстваше. Той се отнасяше към публичните церемонии с повече неохота дори от Базил Венцеслас. Не че изпускаше нещо.
Кралят пусна една изкуствена усмивка и показа панделката и медала на присъстващите.
— Присъждам Ханзейския медал за изключителни заслуги на доктор Анселм Фриск за неуморната му служба към човечеството и многобройните благотворителни акции.
Последваха аплодисменти, а известният хирург пристъпи напред, каза си благодарствената реч и се върна на мястото си. Кралят се готвеше да обяви четвъртия и последен награден, но изведнъж чу шум отвън и видя, че стражите се напрегнаха. Представителите на медиите обърнаха камерите към входа с надеждата, че ще се случи нещо интересно.
Един полуоблечен зеленокож мъж се мъчеше да си пробие път през вратата.
— Кой се опитва да спре зелен жрец, носещ спешни известия за крал Питър? — извика Натон. Жрецът често носеше новини от Терок за кралицата, но рядко имаше нещо спешно. Беше тих и спокоен човек и Питър никога не го бе виждал толкова развълнуван.
След годините, които бе прекарал в Двореца на шепота, Натон знаеше, че кралят е марионетка и че Базил дърпа конците. Но председателят не уважаваше зелените жреци и многократно бе отказвал да прати помощ на Терок. Натон добре осъзнаваше кои са истинските му съюзници.
Питър се обърна към началника на стражата: все пак тези мъже поне формално служеха на него.
— Капитан Маккамон, това е придворният зелен жрец. Позволете му да се приближи, щом има съобщение за мен. — Изгледа го втренчено. — Да не би да се опитвате да ме предпазите от зелен жрец?
Присъстващите се разсмяха. Капитанът намести баретата върху посивялата си коса и погледна към председателя. Базил му кимна едва забележимо.
Натон пристъпи напред и заговори — и даде на медиите сензационно заглавие.
— Крал Питър, това е клане! Получих множество съобщения от зелени жреци, намиращи се на кораби на ЗВС. Бойните компита във всички квадранти и сектори са се разбунтували, нападнали са екипажите и отвличат корабите. Вече са убили хиляди войници. — Погледна краля, сякаш го молеше да направи нещо. — Поне петима жреци са мъртви. Това е мащабен бунт, който, обхваща кораб след кораб.