Базил скочи на крака, но всички погледи бяха насочени към жреца и краля.
— Компитата избиват войници? Как успяват да се координират? Разстоянията са твърде огромни за комуникация…
— Бунтът явно е бил заложен предварително в програмата им, ваше величество. Клането е добре планирано.
Питър внезапно започна да разбира.
— Адмирал Стромо не успя да открие шестдесетте разбивача… а техните екипажи са изцяло от компита.
— Вчера съобщих за злополука на борда на мантата на адмирал Стромо — каза Натон. — Бойни компита са убили двама от членовете на екипажа на мостика. Предадох съобщението директно на председателя Венцеслас. Не са ли ви уведомили, ваше величество?
Питър се извъртя към другия край на помещението, където стоеше Базил.
— Не знаех нищо за това! Кой е решил да скрие тази информация? — Знаеше, че това е работа на председателя, но сега вече знаеха и всички останали.
— Новините са предвидени за следващия брифинг — отвърна Базил с хладен глас.
— Ако това е истински бунт — и ако вие, господин председател, бяхте по-усърден — може би щяхме да успеем да изпратим предупреждение! Първият инцидент се е случил преди цял ден! С телевръзката щяхме да изпратим предупреждение за секунди.
— Вече нямаме контакт с мантата на адмирал Стромо. Техният зелен жрец е мъртъв — отбеляза Натон. — Както и по-голямата част от екипажа, предполагам. В момента всички екипажи на ЗВС са нападнати.
— А можеше да ги подготвим — каза Питър.
Усети своя шанс и увеличи микрофона, за да заглуши председателя. Не можеше да остави Базил да използва събитието за политически облаги или да прикрие нещата, както бе успял да отблъсне предишните тревоги за надеждността на компитата.
— Отдавна изпуснахме шанса си! Всички си спомняте, че имах опасения относно употребата на кликиски програми за бойните ни компита. Опитах дори да затворя производствените предприятия, но те бяха отворени, против желанието ми. — Обърна се директно към председателя. — Това беше лошо решение, основано на напълно погрешна преценка.
Базил се мъчеше да стигне до подиума, на лицето му бе изписан цял ураган от чувства. Питър знаеше, че Базил мрази да признава грешките си и че би направил всичко, за да покрие бедствието. Нямаше да има нищо против още жертви, стига Ханзата да се измъкнеше с чиста репутация.
Питър обаче вече бе привлякъл вниманието на медиите и всички го слушаха внимателно. Кралят трябваше да направи необходимото и никой нямаше да му се противопостави при такава спешна ситуация.
При мисълта за всички компита убийци, които се активираха в този момент, лицето му се зачерви и той реагира импулсивно.
— Ако тази програма е заложена предварително, значи всяко компи е самоходна бомба, а нашата фабрика продължава да ги произвежда дори в момента. — Обърна се със заповеднически тон към стражите. — Незабавно спрете фабриката. Предупредете гарнизона, в случай че компитата окажат съпротива. Повикайте и сребърните барети. Не бива да поемаме никакви рискове.
Стражите се поколебаха. Базил вече почти бе стигнал до подиума. Питър реши да не чака.
— Капитан Маккамон! Получихте заповеди.
Представителите на медиите са обърнаха към колебаещите се войници.
Доктор Анселм Фриск размаха медала си, сякаш му даваше някакъв военен ранг, и закрещя:
— Чухте го! Направете, каквото ви нареди кралят! В противен случай ще извършите измяна.
— Какво чакате? — провикна се някой друг.
Присъстващите настояваха за действие.
— Капитане, изпълнете заповедите или ще ви разжалвам и ще ви уволня — заяви твърдо Питър.
Думите му имаха ефект. Капитан Маккамон даде заповед и мъжете му излязоха от залата, за да организират операцията срещу фабриката за компита.
Питър знаеше, че е превишил правомощията си, но трябваше да демонстрира сила. Хората щяха да му се възхитят, макар че потръпна, като си помисли какъв ли ще е ответният ход на Базил, когато овладееха кризата. Ако въобще я овладееха.
18.
Джес Тамблин
Водно-перленият кораб на Джес разцепи като куршум изпълнените с венталска есенция буреносни облаци. Морето беше с цвета на разтопено олово. Тук бе започнал неговият опит да възкреси елементалните създания. Доброволците му бяха кръстили планетата Харибда, на митологичния водовъртеж, през който бе преминал Одисеи.
Тук венталите щяха да изплатят дълга си, ако Джес успееше да ги успокои.
Повтаряше и повтаряше въпроса, който задаваше на Нико непрекъснато през последните дни: