Рлинда и БиБоб се държаха за ръце, парата от дъха им се виеше пред лицата им. Всъщност БиБоб плачеше. И на нея сигурно щеше да й е по-мъчно, ако не я държаха като заложник. И двамата се чувстваха като натрапници, присъстващи на много личен момент.
Салът се отдалечи, пламъците се разгоряха и ковчегът започна да се разпада. Кейлъб се обърна. Изглеждаше повече сърдит, отколкото тъжен. Торин едва сдържаше сълзите си. Рлинда искаше да го прегърне, да го успокои, но се въздържа. Съчувствието беше едно, а реалността — съвсем друго.
Скитниците сведоха очи, изчакваха пламъците да затихнат. Настана тягостна тишина.
Но морето не прие новия дар. Водата около останките закипя като в казан. Започна да се издига топла пара, сякаш се оформяше торнадо. Кипенето се усили и погълна горящия ковчег.
От океана започна да се издига нещо дълго и бяло, приличаше на слонски бивен. Над водата се оформи леден пиедестал. Капките се стичаха по него и застиваха като втвърден восък.
На пиедестала се появи Карла Тамблин. Приличаше на разгневена богиня, която излиза от ледения океан. Около нея плуваха стотици червени същества: приличаха на пиявици, пълни с кръв.
Карла вдигна ръце. Тъмната й коса пращеше от статично електричество. Тя отвори уста и заговори с кънтящ глас:
— Водата тече, накъдето си пожелае. — Стисна юмруци. — Течността няма форма.
Десетки дълбоководни нематоди заплуваха напред, сякаш бяха нейната армия. Кръглите им усти бяха пълни със здрави като диамант зъби, които можеха да гризат дебелия лед… или хората.
— Не мога да отделя енергията. В капан… — Карла вдигна бледото си лице към тавана, където светеше изкуственото слънце. Гласът й избумтя: — Водата тече, накъдето си пожелае.
Тя изстреля вълна от невидими светкавици, които се забиха в ниския таван. Назъбеният купол се пропука и отгоре потече ледена вода.
— Хаосът е естествено състояние. Редът е отвратителен.
Злобата в гласа й ги накара да потръпнат. Около Карла се завихри буря. Големи парчета лед се откъртиха от тавана и цопнаха във водата. Вълните я обгръщаха, сякаш беше оживял тайфун.
— Водата тече, накъдето си пожелае.
Леденият пиедестал се люшна и започна да се приближава към брега, към ужасените хора. Карла бе готова да сее унищожение.
20.
Магът-император Джора’х
Магът-император трябваше да защитава поданиците си, но с всяка следваща лъжа Джора’х намразваше задълженията си все повече. Как можеше да се противопостави на същества, които без проблем унищожаваха звезди? Чувстваше се, все едно пропада в безкраен кладенец. Как можеше да се противопостави, без да доведе до унищожението на цивилизацията? Какъв избор имаше? За пореден път прокле баща си и предишните магове-императори.
Бойните кълба си бяха тръгнали преди три дена, но заплахите им все още висяха, като тонове на заглъхваща мелодия. Не можеше да не забележи наранения разочарован поглед, който му беше хвърлила Осира’х, след като бе капитулирал пред пратеника. Но той бе разбрал, че хидрогите могат да извлекат всякаква информация от мозъка й, и трябваше да я накара да повярва, че се е провалил. Защото не искаше врагът да разбере какви планове крои.
Магът-император знаеше, че му остава един последен шанс, и трябваше поне да опита. Стига собствените му хора да не го предадяха. Пратеникът беше заявил, че хидрогите ще се върнат скоро и ще го принудят да предаде човечеството. Дотогава трябваше да е открил друг вариант.
Но първо трябваше да отпрати Осира’х, така че хидрогите да не разберат чрез нея какво е намислил.
Повика дъщеря си в личните си покои. Тя се изправи спокойно пред него: излъчваше същата неописуема сила, която бе накарала хидрогите да й се подчинят.
— Повикали сте ме. Готова съм да помогна, ако имате нужда от мен. — Явно се надяваше, че е подценила баща си.
Очите й се стрелнаха към фиданката, подаръка от кралица Естара. Джора’х се зачуди дали дъщеря му долавя същия зов от нея като майка си.
— И как ще ми помогнеш?
— Като следвам плановете ви, господарю. — Тя самата бе направила невъзможното и сега очакваше същото от него. — Поискахте да доведа хидрогите на Миджистра. Предполагам, че имате план. Вие сте магът-император.
— Направих каквото трябваше, Осира’х. Ако не се бяхме споразумели, хидрогите щяха да унищожат града, а след него и останалите илдирийски светове.
Бе се престорил на съгласен, за да спечели време и да задвижи отчаяния си план. Но не можеше да й каже, защото хидрогите щяха да извлекат информацията.