Ямейн завъртя глава.
— Съжалявам, Патрик. Помолиха ме да опиша какво съм научил за бойните компита, за да могат да ги подобрят. Това е с приоритет.
Шейла се засмя.
— Сигурно си откачил, ако си мислиш, че ще почна да сипя похвали за скитническото ти гадже!
Патрик се ядоса. От друга страна, знаеше от самото начало, че няма да е лесно.
— Ще го направя сам тогава. Родителите ми са посланици, а баба ми е бивш председател…
Морийн изникна до него.
— Не очаквай подкрепа, ако ще говориш положително за враговете на Ханзата. Ела сега с мен. — Мадам Брадвата го откъсна от събеседниците му и изсъска в ухото му: — Имаш нужда от наставления. Преценките ти са погрешни и си се настроил опозиционно.
— Просто мисля самостоятелно, бабо. Толкова ли е лошо?
— Да — щом не мислиш правилно. Чувал ли си за Стокхолмския синдром? Проявяваш класическите признаци. Скитниците са те пленили, а ти изпитваш съчувствие към тях! Това е неприемливо. Явно ще трябва да те покрием, докато се възстановиш. — Тя го потупа по рамото. — Няма да жаля средства, за да те направя пак стария Патрик.
Избута го към генерал Ланиан. Той беше понапълнял, но все още излъчваше власт и достолепие.
— Генерал Ланиан, внукът ми гореше от нетърпение да ви види!
Патрик не я прекъсна. Не си струваше. Някога бе служил с гордост като адютант на командира на Земните въоръжени сили и въобще не бе помислял да поставя под съмнение заповедите му.
Ланиан се здрависа енергично.
— Командир Фицпатрик, липсва ми времето, когато бяхте мой адютант. Не трябва да го казвам, но съжалявам, че ви поверих командването на манта. Ако не бяхте изчезнали при Оскивъл, все още щяхте да сте на старата длъжност. Всъщност, млади човече, веднага щом се възстановите, ще ви взема отново при мен, да ми помагате с цялата бюрократична бъркотия.
— Съжалявам, генерале, но вече подадох документи за уволнение от ЗВС. Ще се посветя на други дела.
Ланиан го погледна изненадано.
— Прибрахте се едва преди четири дни. Все още не сте си починали, така че е рано за толкова важни решения. Възстановете се и ще поговорим пак, щом сте готов.
Патрик знаеше, че може да няма друг шанс, и заговори бързо:
— Сър, спомняте ли си как заловихме един товарен скитнически кораб по време на патрул?
Лицето на генерала не трепна.
— Опасявам се, че не помня подобно нещо.
— Наистина ли? Заловихме кораба и конфискувахме товара екти. Името на капитана беше Рейвън Камаров, от известен скитнически клан. — Той присви очи. — Вие заповядахте да унищожим кораба.
Лицето на Ланиан се вледени.
— Не, господин Фицпатрик. Нямам спомени за такова нещо. Нито пък вие.
Патрик кипна. И тъкмо да повиши глас и да разобличи генерала пред всички, се приближи някакъв офицер.
— Генерал Ланиан, възникнала е спешна ситуация.
Ланиан примигна и изведнъж сякаш се притесни.
— Какво има?
Офицерът снижи глас, но не достатъчно.
— Бойните компита, сър. Изглежда, има някаква неприятност с тях. — Огледа стаята и явно позна Ямейн. — Докторе! Вашето експертно мнение ще ни е от полза. Транспортът е готов. Ще ни придружите ли?
Морийн се усмихна и размаха ръце, за да прекъсне надигащото се объркване.
— Дългът зове! Не е лесно да си главнокомандващ на Земните въоръжени сили. Няма от какво да се притеснявате обаче, повярвайте ми.
Генералът хвърли кос поглед на Патрик и тръгна след офицера. Ямейн се повлече след тях.
23.
Инженерният специалист Свендсен
Напълно екипираният отряд командоси се изсипа от военния транспорт и заобиколи останките на хидрогския кораб.
Високият швед излезе от кораба и примигна на слънчевата светлина.
— Да? — Протегна ръка на командира, сякаш се срещаше с приятел на парти. — Какво има?
Командирът беше с квадратна челюст, гладко избръснат. Кожата му лъщеше от лосион — или може би пот. На униформата му пишеше „К. Елман“.
— Сър, заповядано ми е да ви придружа до фабриката за компита. Имате задача.
Свендсен се намръщи.
— Съжалявам, но имам проучвания тук.
— Доктор Свендсен, разполагате с кодове за достъп и жизненоважна информация за нашата мисия. Случаят е спешен, сър.
От месеци не бе имало проблем във фабриката, дори най-дребни повреди.
— Какво става?
Сребърните барети го поведоха към транспорта.
— Бойните компита са полудели. Крал Питър нареди да затворим фабриката, преди и там да възникнат неприятности. — Потеглиха, преди да успее да осмисли следващия си въпрос.
Фабриката беше най-голямото предприятие от рода си и преди войната произвеждаше нормални модели: приятелски и аналитични. След сблъсъка с хидрогите повечето линии бяха променени, за да произвеждат по-усъвършенстваните бойни модели. Свендсен не беше ходил там от доста време, понеже бе зает с кораба, но се гордееше, че всичко работи безпроблемно.