— Вероятно се е получила някаква грешка в базовото програмиране. Ще разглобя няколко бройки и ще видя какво не е наред. — Усмихна се на смръщените барети, но не получи отговор. — Ако се наложи, ще преназнача няколко души от корабните проучвания.
Тази сутрин бяха отбелязали напредък в разгадаването на устройството на хидрогските двигатели. За съжаление, трябваше да се оправи със спешната ситуация, преди да се върне към по-интересните проучвания. Крал Питър отдавна изпитваше параноични подозрения към бойните компита.
Бързият транспорт се приземи и четирите люка се отвориха едновременно. Командосите се измъкнаха светкавично, последвани от не толкова пъргавия Свендсен. Още три транспорта бяха кацнали на площадката пред фабриката. В единия край бе издигната голяма палатка — там се помещаваше командният пост.
Свендсен и ескортът му тръгнаха към нея. Командващият — сержант Пакстън — се взираше в екран с плановете на фабриката. Вдигна поглед и се обърна към инженерния специалист.
— Вие трябва да сте цивилният, който отговаря за това съоръжение. Нуждаем се от помощта ви.
— Разбира се, господине… искам да кажа, сержант. Нали за това съм тук.
Пакстън посочи диаграмата. Половината помещения бяха отбелязани с кръстчета.
— Нямаме данни за тези зони. Не можем да се свържем с работниците вътре. — Смъкна пръст, търсеше точните цифри. — Според документите вътре трябва да има сто двадесет и осем души.
— Така е. Държим да има кой да наблюдава производството и да докладва. Все още има някои предразсъдъци относно пълната автоматизация. — Свендсен се усмихна и сви рамене.
— Кралят заповяда да неутрализираме бойните компита. Разбрахте ли какво се случва на борда на корабите от ЗВС?
Инженерът се засмя насила.
— Да чух. Сигурно има някаква грешка. Убеден съм, че докладите са преувеличени.
— Доктор Свендсен, според нашите данни бунтът е обхванал и десетте квадранта. Компитата са превзели множество кораби. Цели екипажи са избити, десетки хиляди добри войници. — Пакстън се втренчи в инженера. — Възнамерявам да вляза с екипа си и да предотвратя подобно нещо да се случи и тук.
— Разбира се, разбира се. Това е наистина тревожно. Имате моето позволение…
Пакстън го изгледа смразяващо.
— Крал Питър вече ни нареди. Нямам нужда от вашето разрешение, а от помощ.
— Ами да… добре.
Сержантът посочи плановете.
— В тези крила са складовете за части. Вътрешните камери показват рафтове с части. Никаква активност.
— Точно така. За някои неща ползваме подизпълнители. Частите се произвеждат в други фабрики и идват тук за сглобяване.
Сержантът прокара пръст по диаграмата.
— Тази част изглежда най-защитена.
— Това са стерилните помещения за вграждане на модулите.
— Обявихме евакуация и всички работници от тази зона се измъкнаха успешно. — Пакстън поклати глава. — Но не сме чули нищо от хората в центъра. Или са заложници, или вече са мъртви.
— Бойните компита не убиват хора — каза Свендсен.
— А Земята е плоска — обади се редник Елман зад гърба му.
Пакстън отново насочи вниманието им към диаграмата.
— В този край е програмният комплекс и зоната за довършване.
— Кликиските модули са вече имплантирани, но в програмния център се занимаваме с допълнителното програмиране. — Свендсен се засмя малко нервно. — Както казваме, там те получават заповедите си.
Откъм сградата прозвучаха аларми. Пакстън се обърна към един процеп на палатката. Още четири транспорта и допълнителна бронирана техника се спускаха на опразнения товарен док.
— Доктор Свендсен, срещу колко компита сме изправени?
— Автоматичните производствени линии са много ефикасни. — Свендсен се почеса по горната устна. — Могат да изкарват по четиристотин компита на ден, комплектувани и готови да бъдат пратени на някой кораб.
Пакстън се намръщи.
— Точно от това се боях. Колко готови компита е имало на склад според последните данни?
— Всъщност аз не отговарям за инвентара. Неактивираните компита си стоят и чакат да бъдат разпределени. Вероятно са доста…
— Колко?
— Няколко хиляди, предполагам. Зависи кога е заминала последната пратка. Напоследък бях зает с хидрогския кораб.
Пакстън се обърна към екипа си.
— Да влизаме, преди Троянският кон да се задейства, както става на корабите на ЗВС.
— Може да се окаже, че сме закъснели — изсумтя Елман.