Компитата започнаха да ги обграждат, а баретите стреляха ли, стреляха. Един от мъжете изпразни енергийния си пулсатор, захвърли го и измъкна по-малко оръжие с куршуми.
— Сержант, мунициите са на привършване!
— И моите!
Пакстън направи мигновена преценка.
— Няма да успеем. По-добре да се изтеглим и да опитаме с повече хора и по-тежки оръжия.
Сребърните барети отстъпиха, без да спират стрелбата.
Един командос беше ранен в бедрото. Двама от другарите му го носеха — тичаха напред, докато останалите ги прикриваха. Щом доближиха изхода, Пакстън извади граната и я хвърли към края на производствената линия. Експлозията разби машината. Свендсен обаче знаеше, че това ще предизвика само временно забавяне. Компитата можеха да я оправят съвсем бързо.
— Нямаше да повярвам, ако не го бях видял с очите си — каза той, но на командосите изобщо не им беше до приказки. Първите барети вече се измъкваха през изхода заедно с ранения. Свендсен тичаше след тях. Преди да стигне до относителната безопасност, си позволи да хвърли поглед назад.
Въпреки експлозията и стрелбата производствената линия продължаваше да работи, при това с ефикасност, за каквато Свендсен дори не бе мечтал. Фабриката продължаваше да бълва бойни компита и той не виждаше начин да спре това.
24.
Крал Питър
Скоро след като Натон съобщи новините на краля, започнаха да пристигат още доклади. ЗВС се бяха задействали, за да предотвратят тоталното бедствие, но вече бе твърде късно. Кралската стража съпроводи Питър от прекъснатата церемония до Двореца на шепота, за да е в „безопасност“. Базил го изгледа хладно с ясното послание „с теб ще се оправям после“.
По заповед на председателя стражите бяха наобиколили Питър толкова плътно, че той почти не можеше да помръдне. Бе превишил пълномощията си и със сигурност щеше да има последици. Защо Базил не одобряваше решението му? Малко след като Питър бе изпратил командосите във фабриката за компита, бяха започнали неприятности, което показваше, че е постъпил правилно. Но председателят нямаше да го поздрави за бързата реакция. Правилните постъпки не бяха достатъчно добра причина да тръгнеш срещу Базил Венцеслас.
Ако председателят беше обърнал внимание на тревогите и доказателствата срещу бойните компита, вместо да ги отхвърля само защото идваха от Питър, армията щеше да е подготвена за подобен случай.
Обграден от стражите, кралят вървеше с високо вдигната глава. Знаеше, че е постъпил правилно. Останалите също го осъзнаваха. Дали това щеше да е достатъчно да защити него, Естара и нероденото им дете? Надяваше се бързата му реакция да е спасила поне още няколко души.
Охраната го съпроводи до кралските покои. Естара бе там със сестра си Сарейн и учителското компи ОХ, бяха се навели над някакви растения и очевидно не подозираха за събитията навън. Питър им завидя за спокойствието, но не можеше да вини стражите, че не са ги информирали.
Лицето на Естара се озари, щом го видя, и за момент всичките му грижи изчезнаха. Тя се усмихна и посочи някакво розово растение с широки цветове.
— Виж новите цветя, които Сарейн донесе от Терок. Като малка обикалях из световната гора и им се наслаждавах.
Сарейн също се усмихна. С фините си черти и заострената си брадичка приличаше на фея, но Питър знаеше, че е любовница на Базил, и й нямаше доверие.
— Терок беше на ръба на разрухата и моят народ ме помоли да донеса образци от най-ценните растения на Земята. Освен това използваме корабите на Ханзата, за да пренесем зелени жреци и фиданки до отдалечените колонии.
Наскоро Натон бе съобщил за второто нападение над Терок и как то било отблъснато с помощта на „жива комета“ и някакви нови високоефективни оръжия на скитниците. Разбира се, председателят Венцеслас не бе обърнал внимание на новините.
Едно от новите растения имаше яркозелени листа и малки оранжеви плодове. Питър посегна към тях, но Естара бутна ръката му.
— Плодовете на фаулдура са отровни. Първите заселници на Терок бързо се научили да не ги докосват.
— Защо тогава сте ги донесли? — Той погледна подозрително Сарейн. Сякаш другите опасности в двореца му бяха малко!
— Фаулдурът има много приложения — отвърна Сарейн хладно. — От листата се произвежда единственото лекарство за дегенеративната болест на кръвта, а корените се смятат за голям деликатес. Прецених, че е важно да запазим подобно растение.
— Значи е едновременно полезно и смъртоносно. — Питър се обърна към ОХ и потръпна при мисълта какво се случва в момента с другите роботи. — Точно като компитата.