Мълчаливите стражи наблюдаваха внимателно учителското компи.
Кралят прегърна съпругата си. Притисна я малко по-силно и тя усети, че нещо не е наред.
— Какво има?
Той обясни набързо. Сарейн изгледа разтревожено стражите, сякаш се чудеше защо председателят не я е повикал незабавно.
Началникът на охраната се приближи вдървено и застана между краля и дребното компи.
— Ваше величество, отговорни сме за вашата безопасност. Ситуацията е опасна и несигурна. Трябва да ви опазим от потенциална заплаха.
— От ОХ ли? — възкликна Естара. — Та той служи на хората от времето на първите заселнически кораби!
— Все пак малко предпазливост няма да е излишна. Дори кралят го каза.
Питър се обърна към компито, което смяташе за един от малцината си съюзници в двореца. Дали и в него не бе заложена убийствена програма? От векове? Невъзможно.
Сложи ръка на солидното рамо на учителското компи и каза:
— Капитане, ОХ бе от първите, които повдигнаха подозрения към кликиските модули.
Машината се обърна към Питър и заговори със спокоен, равен глас, като търпелив учител.
— Старите модели като мен са се доказали през вековете. Преди триста тридесет и шест години служех на борда на „Пири“. Обучил съм много поколения. Искате ли да ви разкажа как се завърнах на Земята с адар Бали’нх и илдирийците? Също така присъствах в тронната зала, когато крал Бен прие зелените жреци и даде независимост на Терок. Почти целият ми капацитет е запълнен от спомени. Неспособен съм да изпитвам враждебност към човечеството.
За съжаление на Питър охраната изглеждаше скептично настроена.
— Капитане, доколкото знам, заразени са само бойните компита. Според мен това се дължи на новите кликиски модули. Както добре знаете, отдавна изразявах опасения по този въпрос. — Той присви очи. — Сега ще ми позволите ли да се видя с жена ми и сестра й насаме? За момента сме в безопасност, освен ако не се притеснявате от терокските растения.
Навъсените стражи отстъпиха, но запазиха визуален контакт. Колената на Питър се разтрепериха от облекчение и закъснелите последици от стреса.
— Крал Питър, искам да ви уверя отново в моята лоялност — каза ОХ. — Вие сте Великият крал на Теранския ханзейски съюз. Програмиран съм да бъда ваш верен слуга. Не трябва да се боите от мен. Ще направя всичко възможно, за да ви предупредя за всяка опасност, която усетя.
Сърцето на Питър се стопли от простичкото, но искрено изявление на компито. ОХ приличаше на млад рицар, който се кълне във вярност на краля си.
— Вярвам ти, ОХ. Добре е да имам една солидна опора в Двореца на шепота. — След това се обърна нетърпеливо към стражите. — Имаме ли нова информация от фабриката за компита? Сребърните барети успели ли са?
— Нямаме данни. В момента капитан Маккамон е на среща с председателя — отвърна стражът и добави с искрено уважение: — Мисля, че се усетихме навреме, ваше величество. Вашата решителна реакция може би спаси всички ни.
25.
Генерал Кърт Ланиан
За разлика от Стой си вкъщи Стромо, генерал Ланиан беше човек на действието. Истински войник, а не някое чучело с пагони или още по-лошо, политик. По време на криза предпочиташе да е в центъра на събитията, а не да гледа отстрани.
На партито на Морийн Фицпатрик той видя своя шанс. Време беше да направи нещо, а не само да прелиства документи и да се пъчи с парадната униформа.
Добра се до най-близкото поделение на ЗВС и поиска поверителен доклад. Крачеше в пастелно боядисания офис на поделението и слушаше съобщение след съобщение от зелените жреци. Кървавият бунт бе обхванал всичките десет квадранта.
Бяха загубили контакт с мантата на Стромо и още четири флагмана. Адмиралите Еолус, Ву-Лин и Уилис водеха тежки сражения. Бойните компита във фабриката до Двореца на шепота също се бунтуваха, но засега сребърните барети ги удържаха. Имаше и множество сведения за индивидуални роботи, които се бяха развилнели.
Ланиан провери отново рапортите, но обобщенията не се измениха.
— Всичко отива по дяволите. При това сами се прецакахме.
Нямаше време за глупости. Замисли се дали да не мобилизира веднага Патрик Фицпатрик въпреки преживяванията му при скитниците. Имаше нужда от кадърни хора на отговорните постове, но прецени, че точно в момента няма време.
— Намерете ми най-бързия системен кораб. Трябва да се добера до базата на Марс, а след това вероятно ще се наложи да продължа нанякъде.
— Генерале, най-близката площадка за кацане е на петдесет километра източно.
— Глупости! За какво ми е площадка? Нали имате покрив?
Ядрото на бойната група на квадрант 0 беше в доковете за ремонт и поддръжка в астероидния пояс, между Марс и Юпитер. Корабите просто си стояха там, като плодове, чакащи някой да ги откъсне. Манти, буреносници и дреднаутът „Голиат“. Поради ограничения персонал бяха пълни с бойни компита. „Проклети бомби с часовников механизъм!“