Ланиан се притесняваше, че дори свръхсветлинните съобщения няма да стигнат навреме. Изпрати заповед на командирите на доковете да изолират компитата и да чакат допълнителни инструкции.
Твърде късно.
Докато сигналът успее да заобиколи астероидните зони, той почти бе стигнал в базата на Марс.
— Генерале, компитата вече повредиха един кораб и убиха осем работници на дока! След това започнаха да превземат корабите. Всичко е толкова… проклето координирано!
Ако беше от щабните плъхове, Ланиан щеше да обмисли ситуацията и да изчака допълнителната информация. (Стромо със сигурност би постъпил така.) Но в такива времена колебанието беше равнозначно на самоубийство.
— Опитайте се да ги удържите. Пристигам.
Намираше се в тренировъчна база, без свестни бойни кораби, и трябваше да използва наличните ресурси. С други думи, зелените, неопитни кадети. Но нямаше друг избор.
Когато им наредиха да се явят при наличните кораби с пълно бойно снаряжение, новобранците решиха, че става дума за поредното учение. Ланиан се измъкна от бързия си транспорт и започна да раздава заповеди още преди да е свикнал с новата гравитация.
Непрекъснато гледаше хронометъра си и отчиташе колко време е изминало, откакто бе вдигната тревогата. Знаеше с каква скорост действат военните роботи.
— По дяволите, това е реално! Много хора са заварени със смъкнати гащи. Трябва да установим контрол.
Качи се във водещия транспорт, като наемете последните новобранци по рампата, за неудоволствие на младия пилот. Корабите се издигнаха в зеленикавото небе и поеха към междупланетното пространство.
Генералът се почеса по наболата брада и се обърна към намусения пилот.
— Искам да се обърна към войниците, Карера.
Ограничените честоти на комуникационните канали бяха пълни с въпроси, ругатни и суетене. Ланиан включи микрофона и спря всички разговори.
— Млъкнете! Сега не е време за глупости. — Изчака да настане тишина. — Не ми пука колко неопитни сте, очаквам от вас да се държите като истински войници от ЗВС. Това е заповед.
Набързо събраният флот изстискваше двигателите си с пълна мощност, но му трябваха три часа да стигне доковете. „Три часа“. Ланиан си представяше колко щети могат да причинят орда побеснели компита за цели три часа.
В далечината се виждаха светлините от слънчевите колектори и леярните, както и корпусите на недовършените кораби. Но нямаше следа от бойната група на квадрант 0. Над сто кораба, включително един дреднаут. Всички бяха изчезнали.
Ланиан превключи на честотите на корабостроителницата.
— Някой ще ми обясни ли какво става? И къде, по дяволите, е бойната ми група?
Пилотът направи сканиране и събра кураж да каже:
— Корабите са тръгнали бързо, сър! Вижте бляскащите останки.
Ланиан получи множество панически съобщения и се съсредоточи върху човека, който изглеждаше най-спокоен. Оказа се, че мъжът е обикновен началник на док, но имаше ясна представа какво се е случило.
— Първите тревожни признаци бяха, когато получихме съобщения за схватки на борда на „Голиат“, мантите и буреносниците. След това всички бойни компита полудяха едновременно и започнаха да избиват екипажите.
Намеси се пресипнал женски глас:
— Работните компита изглеждат наред, но ги изолирах като предпазна мярка.
— Добра работа. А къде са корабите ми?
— Преди около час настъпи радиомълчание. След това „Голиат“ се обърна и почна да стреля по леярните. Унищожиха две и повредиха един док. После се отделиха от станцията и заминаха в космоса.
— Накъде заминаха, по дяволите? — изръмжа Ланиан.
— Поеха по вертикален вектор от еклиптиката. Генерале… не мисля, че някой е оцелял.
— Искате да кажете, че бойните компита са превзели всичките ми кораби?
— Така изглежда, сър.
Беше по-зле, отколкото си представяше, но за да разреши проблема, трябваше да гледа напред, а не назад. Помисли за неопитните мъже и жени и направи груба сметка с колко кораба разполага. За краткото време бе успял да мобилизира седемдесет съда и пет хиляди войници. Не беше зле. Имаше доверие в техните способности (основно теория и симулации) и реалния им опит (практически нулев). На Марс ги бяха обучавали в наземен бой, бяха формирали екипи и те знаеха как да действат заедно. Трябваше им само малко практически опит.