— Имаме жизнена нужда от тези кораби. Затова потегляме след тях. Те нямат голяма преднина. Нашите кораби са по-леки, имат достатъчно гориво и са по-бързи от флагмана. — Той потри ръце. — Ще успеем да ги настигнем.
Повечето кадети се въодушевиха от думите му и горяха от нетърпение да се сблъскат с предателските компита. Други преценяваха шансовете по-реалистично. Ланиан долови настроенията и изнесе реч, докато се носеха по следите на отвлечените кораби.
— Губим квадрант след квадрант и сектор след сектор. Целият ни флот е под контрола на компитата. Не можем да позволим това дори да се наложи да жертваме живота си! Ако трябва, ще се бием с голи ръце. По дяволите, това са моите кораби!
Видя как израженията им се промениха от паника към решимост. Всички съзнаваха, че бойната група превъзхожда сериозно тяхната. Младите кадети не вярваха, че имат шанс, но нямаха друг избор.
Ланиан обаче знаеше за съдовете на ЗВС тайни, които не бяха достъпни за курсанти.
— Никога не бива да подценявате Земните въоръжени сили. Повярвайте ми.
26.
Джес Тамблин
Секундите се точеха като часове. Джес се взираше в морето на Харибда. Ческа бе изчезнала в живите дълбини на водата.
„Спасете я — молеше се безмълвно Джес. — Спасете я“.
Внезапно тя изплува с плясък и разпръсна капки вода. В очите й гореше пламък. Раните бяха изчезнали. Мократа й кафява коса сякаш беше жива.
— Жива си — успя да прошепне Джес.
Тя се приближи към брега, лицето й бе лъчезарно.
— Не просто жива. — Гласът й беше ясен и силен. — Чувствам се по-добре от всякога.
Джес се приближи и я огледа, опитваше се да открие признаци на покварен вентал, каквито имаше в споделените спомени. Но видя само Ческа, усмихната и освободена от болката. Беше напълно излекувана.
Той вдигна ръце, обърна се към океана и изкрещя:
— Благодаря ви. — Засмя се радостно. — Благодаря ви!
Венталите отвърнаха в — главите и на двамата:
„Винаги трябва да сме предпазливи“.
— Да. Но тя е жива. Вие поехте риска заради мен. Благодаря ви, че спасихте и двама ни.
Нико беше отстъпил към поправения „Водолей“ и ги наблюдаваше със смесица от възхищение и колебливост. От Джес и Ческа струеше толкова много енергия, че младият пилот сякаш се боеше, че двамата ще достигнат някаква критична маса, като са заедно.
Джес нетърпеливо прегърна Ческа, докосваше я за първи път от цяла вечност. Не можеше да опише колко отчаяно бе очаквал този момент.
— Виждаш ли? — Той погали косата й. — Няма нищо страшно.
„Енергията в нея е чиста. Действията ни не създадоха покварен вентал. Сега тя е част от нас, но е променена завинаги“.
Джес я погледна в очите. Отдавна, когато бяха обикновени хора, връзката им бе изключително силна. Сега любовта им бе трансформирана и неизмеримо по-голяма.
Нищо не можеше да помрачи радостта му. Все пак той й припомни онова, което тя вече знаеше.
— Оттук нататък докосването ти ще убива. Двамата сме изолирани.
Тя го погали по бузата.
— Не сме изолирани, Джес. Заедно сме. А в момента това е повече от всичко, за което съм мечтала.
— Вече сме в една и съща война, независимо дали сме го желали. И имаме еднакъв дълг.
— Аз все още съм говорителка на скитниците. Все още трябва да обединя клановете. Но също така съм с теб и венталите, срещу хидрогите.
Нико се приближи към трансформираната двойка.
— И аз също. Заедно с останалите разнасяхме венталите, за да може те тайно да се разпространят и да укрепнат, преди да се сблъскат с хидрогите. Но сега благодарение на кометата на Терок тайната е разкрита. Дрогите знаят, че венталите са се върнали и са готови за битка. — Той потръпна. — Вече няма смисъл да се крием, нали? Да продължаваме ли?
Океанът изрева и на повърхността се появиха гущероподобни глави. Джес чуваше в главата си нетърпението на водните същества и знаеше какво трябва да се направи.
„Време е за битка“.
Прегърна Ческа през кръста.
— Трябва да съберем венталите от целия Спирален ръкав и да ги хвърлим срещу хидрогите. Верданите също са готови да ни помогнат. Скоро трябва да посетим Терок.
„Нашите раси са много различни. Верданите са пасивни и са обвързани със световните си дървета. Те не се бият, докато не им остане избор. Венталите са течни и се разпространяват лесно, капка по капка, но трудно формираме сериозна съпротива. Фероуите са разрушителни, но са твърде капризни. Едно време се биеха на страната на хидрогите, а сега са срещу тях.
Хидрогите пък са индивидуалисти и живеят на газовите си планети, без да забравят поражението в предишната война. Прекарали са хиляди години в подготовка и няма да бъдат победени лесно“.