— Тогава как ще го направим? — попита Ческа.
Двамата видяха в съзнанията си как венталите възнамеряват да пренесат боя на всяка газова планета, в скритата империя на хидрогите.
„Ще използваме нашите сили, ще изковем нови съюзи и ще се бием. Закарайте ни на хидрогските светове и ние ще се справим с тях“.
— Ние ли трябва да откараме венталите? — попита Нико и погледна скептично малките размери на „Водолей“, щом му обясниха плана. — Все едно да гасим пожар с кофи!
— Точно както направих аз на Голген и сега планетата е безопасна за небесно миньорство. Само че в много по-голям мащаб.
— Ще ни трябват колкото се може повече танкери, за да пренесем енергийната вода до газовите гиганти — добави Ческа.
Нико отново се обърна към „Водолей“.
— Джес, имам карти на планетите, на които разпръснахме вентали. Всички доброволци обменяхме информация. Може да използваме тези светове като резервоари, за всеки, който се присъедини.
Ческа се обърна към Джес, очите й светеха.
— Няма значение колко съм променена. Мога да се срещна с клановете като тяхна говорителка. Ще накарам скитниците да използват всички налични кораби за разпространяването на венталите.
— Заедно ще създадем буря, на която хидрогите няма да устоят. — Косата на Джес щръкна от статичното електричество, по кожата му изби влага. — Първо трябва да отидем на Плумас. Кланът Тамблин има най-големите водни резервоари. Точно каквито ни трябват.
Нико отлетя с пълна скорост. Джес хвана ръката на Ческа и я поведе към блестящата мембрана. Не можеше да си спомни кога за последно бяха оставали насаме.
— С мен си, нали?
— Завинаги.
Влязоха във водно-перления кораб прегърнати.
27.
Рлинда Кет
Възкресената жена се приближаваше към брега във вихър от пара, вода и летящи парчета лед. Протягаше бледите си юмруци, изстрелваше енергийни импулси в тавана и къртеше големи парчета.
— Ще пробие дупка и ще ни издуха в космоса! — изкрещя Кейлъб. — Ще ни засмуче навън.
— Трябва бързо да се измъкнем оттук — каза Рлинда на БиБоб и двамата заотстъпваха и затърсиха укритие.
Енергията в Карла явно й причиняваше болка, ако не я освобождаваше. Оловното море замръзваше под краката й, докато тя напредваше към брега, следвана от пулсиращите нематоди.
Изкрещя нещо средно между радостно възклицание и писък от болка и удари едно от изкуствените слънца. Конструкцията не издържа, сферата се залюля и падна. Блестящото изкуствено слънце цопна във водата сред гейзер от изпарения и потъна.
— Иска ми се да не бяхме бягали от луната — изстена БиБоб.
Рлинда пък искаше да го цапне.
— Ако сега си изхабиш цялото хленчене, какво ще правиш, когато стане по-лошо?
— Ще чакам с нетърпение да разбера.
Рлинда пък не искаше да разбира какво възнамерява да прави с тях ледената жена. Съмняваше се, че кланът Тамблин разполага с оръжия, които да са ефективни срещу това демонично създание.
— Ех, да имахме огнехвъргачка или модифициран язер…
— Имаме лопата — отвърна БиБоб и й подаде някакво желязо с дълга дръжка. — Е, може да е и стъргало за лед.
Рлинда се намръщи.
— Какво, да отида да я фрасна по главата ли?
— Не. — БиБоб също взе една лопата. — Мисля обаче, че ще са ни от полза за червеите.
Стотици пурпурни нематоди, дълги колкото човешки крак, пълзяха по леда. Водните миньори побягнаха. Рлинда и БиБоб се скриха зад голяма купчина лед и сняг.
Тримата братя Тамблин се опитаха да вразумят жената за последно.
— Карла, това сме ние! — изкрещя Торин. — Не ме ли познаваш? Това е домът ти!
— Доооом — повтори тя, сякаш виеше студен вятър. — Стени. Затвор. Разруши всичко.
Вдигна ръце към двама миньори, които тичаха към близката постройка. Само за секунда мъжете се покриха с дебел слой лед.
— Карла, не! — изпищя Уин. — Моля те…
Жената изстреля леден залп и към него, но той успя да се прикрие зад няколко дебели газови тръби. Тримата братя се пръснаха в различни посоки.
— Върнете се към течното състояние. — Карла съсредоточи стрелбата си върху бягащите миньори, сякаш намираше това за по-забавно от пробиването на тавана. След това унищожи едно жилищно помещение, купол и генератор. — Хаосът е перфектното състояние.
Свързаните с нея червеи пълзяха напред и изглеждаха много гладни. Заради слабата гравитация можеха да пълзят дори по вертикални повърхности; оставяха слузести следи. На Рлинда й приличаха на червеи, плъзнали по стените на кофа за боклук.
Гъвкавите им тела се подуваха и свиваха, докато напредваха към жилищните комплекси.