Хангарът бе пълен със стотици компита — чакаха го. Тръгнаха към отворените врати на асансьора.
Двата му оставащи изстрела не постигнаха много. Стромо се присви към задната стена. Компитата връхлетяха върху него.
33.
Инженерният специалист Свендсен
Единствено постоянният баражен огън на сребърните барети удържаше роботите във фабриката. Сержант Пакстън беше зарязал предишния команден пост и се бе пренесъл в голям бронетранспортьор, за да се подготви за втората фаза на атаката. Вече никой не подценяваше беснеещите компита.
Свендсен стоеше в клаустрофобичното превозно средство и трескаво търсеше изход от ситуацията. Какво ли бе предизвикало реакцията на роботите?
— Можем да унищожим цялата инсталация с бомбардировка — изръмжа Пакстън. — Просто ги изпържваме и решаваме проблема.
— Това ще спре компитата тук, но няма да реши кризата. Не можем да взривим всички кораби на ЗВС, на които компитата са полудели. Всичките ми бележки и проучвания за роботите са във фабриката. Ако това е някаква програмна грешка, трябва да открием начин да ги изключим. Трябва да разбера какво се е объркало, а няма да получа тази информация, ако стопите всичко. — Специалистът се върна на компютъра си. Не знаеше каква е причината за повредата и му беше адски трудно да я отстрани. — Дори не знаем дали това е саботаж, или просто случайност.
— Случайност ли? — Пакстън го погледна, все едно е невменяем. — Случваща се едновременно в целите ЗВС? Доста странно съвпадение.
Свендсен сви рамене, опитваше се да отрече очевидното.
— И по-странни неща са се случвали.
— Не и в моята кариера.
— Добре де… и в моята също. — Не искаше сержантът да разбере, че главният специалист на Ханзата изобщо няма представа какво да прави.
Междувременно пристигаха подкрепления. Около фабриката вече бяха разположени сто двадесет и осем бронирани машини и взривяваха всяко компи, което излизаше навън. Командосите бяха завардили всички изходи, но съоръжението беше огромно. Ако компитата направеха масиран опит…
Свендсен прецени колко готови роботи имаше доскоро и колко може да се произведени междувременно. Сребърните барети отстъпваха сериозно по численост. Нямаше да успеят да удържат компитата.
Някой почука по корпуса на машината и след миг при тях влезе командос. Водеше някакъв дребен азиатец със сериозно лице.
— Сержант Пакстън, този човек твърди, че е специалист по компита. Кибернетичен експерт с опит в програмирането на бойните модели.
Свендсен скочи.
— Доктор Ямейн!
— Доктор Свендсен. — Ямейн пристъпи към него. Ръкуваха се ентусиазирано. — Разбрах, че имате някакви неприятности.
— Малки. — Настроението на Свендсен се повиши, докато Ямейн му обясняваше за опита си на Оскивъл.
— Ето интересната част. Заедно с нас скитниците спасиха стотина бойни компита, изтриха им паметта и ги пратиха да работят. Имахме подобна ситуация на ставащото тук. Компитата полудяха… и го причиних аз. Съзнателно.
Пакстън опря лакти на масата и го изгледа строго.
— Как и защо го направихте?
— Трябваше ни диверсия, за да помогнем на командир Фицпатрик да избяга. Тъй като бях работил с военни модели, знаех как да прекъсна поведенческите им протоколи. С един самокопиращ се вирус, който — поради липса на по-добър термин — буквално ги кара да полудеят. — Ямейн се усмихна широко.
— И това проработи, така ли? — Свендсен се ококори.
— Определено диверсията сполучи, но щом откачиха, нямаше как да ги спрем. Почти унищожиха корабостроителниците.
— Значи някой е пуснал подобен вирус, за да предизвика този ужас тук?
Ямейн поклати глава.
— Пуснал… едва ли. Инцидентът не е изолиран. Бойните компита в целия Спирален ръкав се бунтуват, което значи, че е заложен в програмите им. Може би с някакъв таймер, който да ги задейства. Това предполага дългосрочен план, което е много по-зловещо от проста програмна грешка.
Ямейн погледна сините очи на колегата си.
— Струва ми се, че можем да ползваме нещо подобно, за да постигнем обратния ефект. Имам предвид вирус.
— Страхотна идея!
— Стига сте дрънкали, ами почвайте работа — обади се Пакстън.
34.
Магът-император Джора’х
След като Осира’х замина, магът-император призова адар Зан’нх и водещите фигури от кастата на учените и инженерите, дори паметителя Вао’сх. С помощта им се надяваше да намери начин да се противопостави на хидрогите.
Чакаше ги пред огромните порти на Призматичния палат. Тук се събираше водата от седемте потока, течащи нагоре по хълма, на който бе построен палатът. От тази висока точка се виждаше как протичат през цялата Миджистра, където строителите най-сетне им бяха позволили да се върнат в коритата си. Нарочно бе решил да свика срещата на това място.