Карла Тамблин гледаше сина си. Лицето й бе като от камък, очите й блестяха. Съживеното й тяло беше изпълнено с разрушителна мощ, като бутилиран хаос. Ческа я беше виждала само веднъж, на Рандеву. Тогава Карла беше уверена и спокойна жена, уравновесяваща тежкия характер на съпруга си Брам. Сега се бе превърнала в нещо напълно различно.
— Джес, усещам силата й. Тя вече не е човек.
— Знам какво е.
Кейлъб Тамблин извика за помощ и Карла се обърна, протегна ръка и изстреля няколко ледени висулки срещу него. Джес се задейства светкавично и използва венталската енергия, за да спаси чичовците си. Отклонените висулки се разбиха в стената встрани от тях.
Ческа потърси сила — и обяснение — в новата енергия. Странните настойчиви гласове звучаха в главите и на двамата. „Бояхме се, че ще се появи покварен вентал. В клетките й има енергия, която се е отделила от нас. Поквареният вентал е затворен в тялото й и не може да излезе. Ужасяваща мутация с невероятна сила. Сега опитва да се освободи, като едновременно я унищожава и възражда“.
Джес тръгна с протегнати ръце, сякаш опитваше да се разбере с майка си. Извика пресипнало:
— Карла Тамблин! Спомни си коя си!
— Бори се с хаоса в теб… — извика Ческа.
Изражението на Карла премина в омраза, а после и в гняв.
— Спомням си. — И изстреля вълна от лед към сина си. Джес потръпна като наковалня, ударена от чук. — Моето момче. — Въобще не обръщаше внимание на Ческа.
Докато Джес се мъчеше да се възстанови, говорителката извика на венталите:
— Нима не усетихте какво става тук? Не можахте ли да ни предупредите?
„Този покварен вентал не е част от нас. Единственото й желание е да сее разруха и хаос и да повишава ентропията“.
— Освен ако не я спрем.
Жената тръгна напред. Краката й бяха като ледени колони, но всяка стъпка разтапяше замръзналата повърхност. Вдигна ръка, за да нанесе нов удар на сина си.
Ческа не можеше да остави Джес да се бие сам. Призова енергията си и отклони заряда, за да може Джес да се освести. Двамата обединиха силите си и се обърнаха към майка му.
Говорителката обаче бе изправена пред нова опасност, насочена директно към нея. Приближаваха се повече от двадесет алени нематода — с гъвкави тела и остри зъби.
Беше виждала тези същества на погребението на Рос Тогава й се бяха сторили красиви и грациозни обитатели на подземните морета. Сега бяха демонични войници, контролирани от Карла, и искаха да я откъснат от Джес. Движеха се като хипнотизирани. Започнаха да я заобикалят.
Ческа не беше напълно запозната с новите си способности, но се бореше с всички сили, учеше се в движение. Съсредоточи се върху енергиите на светкавиците и студената вода. Венталите й отвърнаха и потекоха през ръцете и съзнанието й. Тя успя да взриви два нематода и да замрази трети.
Поквареният вентал търсеше думи и спомени в запазените клетки на мозъка на Карла.
— Ти… Рос… Тасия, малката ви сестра. — В гласа й нямаше никакви чувства.
Кейлъб се притече на помощ на Ческа в глупав опит да я защити от нематодите.
— Махнете се, слузести гадини! Вървете обратно в бездната! — Промуши един нематод с импровизираното си копие, но няколко други го нападнаха.
Ческа ги спря с няколко заряда, но това отклони вниманието й от другите, които я обграждаха.
— Кейлъб, махни се! Така само ми пречиш!
Той я изгледа озадачено и й се прииска да го фрасне, но докосването й щеше да го убие. Това породи нова идея — може би можеше да убива червеите с докосване. Наведе се и пипна най-близкия червей, но не последва смъртоносно изригване. Явно контролираните от Карла същества имаха защита от венталските енергии.
Стотици нематоди се приближаваха с писукане и съскане. Ческа не можеше да изстрелва заряди толкова бързо. Водните елементи бяха заети с по-тежката битка срещу покварения вентал.
Карла гневно изстреля цяла канонада и Джес едва успя да блокира. Майка му пусна няколко случайни заряда към все още неунищожените постройки и съоръжения и отново насочи вниманието си към него. Ческа усещаше колебанието му: сигурно беше ужасно да се бие със собствената си майка.
За момент се разсея и това се оказа достатъчно четири нематода да се увият около краката й. Други се усукаха около кръста и ръцете й. Съществата се появяваха по-бързо, отколкото смогваше да ги унищожава. Запълзяха по раменете, гърдите и врата й. Ческа се бореше, но алените червеи бяха невероятно силни — стягаха я в пръстените си като питони, задушаваха я.
Не можеше да помръдне, камо ли да се съпротивлява.
66.
Джес Тамблин