Лайнерите кацаха на групи по седем, всичко се разтоварваше максимално бързо и всички се заемаха със задачите си. Останалите с минимален екипаж кораби се изтегляха в орбита, за да освободят място за следващата седморка. Въпреки това щяха да са нужни няколко дни, за да се разтовари всичко.
Антон, Язра’х, Вао’сх и младият губернатор се спуснаха с четвъртата група. Фанфарите (Антон вече познаваше илдирийските традиции и знаеше, че ще има тържествено посрещане) бяха заглушени от шума от разтоварителните дейности.
Момчето удивено оглеждаше изгорените ниви и опустошения пейзаж.
— Наистина ни чака много работа.
— Но виж всичките тези усърдни работници — каза Язра’х. — Виж корабите и машините. Нима няма да се справиш?
— Все още не сме видели целия мащаб на щетите — намеси се Антон. — Историята учи, че винаги е по-трудно да създадеш, отколкото да унищожиш.
— Това е основата, от която ще развием нашата история — намеси се Вао’сх.
Присъединиха се към Райдек’х в обиколката на града и околностите. Летяха ниско с разузнавателен съд и оглеждаха опустошенията. Хората на Хирилка бяха започнали да почистват изгорените ниви и да ги засаждат отново още преди помощта да пристигне. Хранителните запаси на планетата бяха силно намалели, защото лудият губернатор бе изкоренил повечето култури, за да произвежда шайинг.
Засрамените жители се опитваха да изкупят вината си с удвоени усилия. Ако продължаваха да работят с такова упорство, щяха да почнат да припадат от изтощение, но пък така щяха да възстановят колонията по-бързо.
Инспекцията продължи часове. Вао’сх гледаше, слушаше и попиваше всяка подробност.
Язра’х непрекъснато окуражаваше момчето.
— Губернаторе, ако ти се предадеш, и те ще се предадат. Спомни си Сагата. Ами ако си командир на боен лайнер, преследван от шана рей? Черните им кораби са бързи като мрака и неуловими като сенки. Оръжията ти не могат да им навредят. Не можеш и да избягаш. Ще се ужасиш ли?
Момчето се поколеба и избра честния отговор.
— Да.
— Но дори да трепериш вътрешно, не бива да позволяваш на екипажа си да види страха ти, защото при тях ще е седем пъти по-силен. Трябва да го преодолееш и да се съсредоточиш върху работата си. Ако най-голямата ти битка е срещу страха, значи си загубил боя.
Вао’сх се усмихна, едновременно впечатлен и развеселен.
— Язра’х, ти май имаш и частица паметителско потекло.
Тя изсумтя, сякаш това е чиста обида.
— Имам много неподозирани умения. Тъкмо затова магът-император ми се довери и ми възложи обучението на губернатора. Аз мога да се бия за дадена кауза и да се уча от грешките си.
Антон изпитваше симпатия към Райдек’х. Беше сигурен, че проблемите на момчето идват от възрастта и липсата на опит и че с правилни наставления то ще успее да разкрие потенциала си.
Летяха над изсушени масиви от ниалия и пресъхнали напоителни канали.
Язра’х беше се нагърбила сериозно със задачата да вкара младия управник на Хирилка в правия път. Антон знаеше, че тя е точният човек за това начинание. Имаше достатъчно сили и увереност, които да сподели с племенника си и неговите поданици.
68.
Магът-император Джора’х
Хидрогите се появиха по-рано, отколкото очакваше. Адар Зан’нх и експертите му все още не бяха разработили някакви нови оръжия и защити. При това положение можеше да се наложи да приеме условията на хидрогите или да обрече расата си на гибел.
След като изпрати Осира’х на Добро, Джора’х призова четири от седемте кохорти на Слънчевия флот да охраняват Илдира. Таловете Ноду’нх, Лорие’нх, Тае’нх и Ур’нх разполагаха с повече от хиляда и триста кораба. Хидрогите обаче въобще не бяха впечатлени от подобна демонстрация на сила. Дванадесет бойни кълба се промъкнаха покрай лайнерите, без да откриват огън.
Този път Джора’х не разполагаше с Осира’х, която да действа като посредник. От друга страна, хидрогите не можеха да ползват връзката си с нея, за да узнаят плановете му.
Магът-император стана от кристалния трон и тръгна към една от най-високите кули. Сякаш отиваше на собствената си екзекуция.
— Аз съм водачът на илдирийците — каза на себе си на глас. — Трябва да управлявам и да защитавам империя, която е просъществувала хилядолетия. Ще направя каквото е нужно, за да спася цивилизацията си. Дори ако си навлека вечно проклятие.
Баща му щеше да се съгласи да унищожи човечеството без никакви угризения и колебания. Сайрок’х беше извършил множество чудовищни дела за благото на империята.