Пред покоите го очакваше куриер.
— Адаре… престолонаследнико! Магът-император ви вика незабавно!
Джора’х се спусна по подиума да го посрещне. Адарът го поздрави официално.
— Хидрогите дадоха нарежданията си и вече изпратих куриери със заповеди. Пратих съобщение на Добро, в случай че хидрогите подслушват чрез Осира’х.
— Каква е моята задача, господарю? — попита Зан’нх, без да вдига поглед от стъпалата.
— Отиди незабавно на Земята и занеси на краля следното съобщение…
70.
Председателят Базил Венцеслас
Базил се спускаше към медицинското крило на двореца, съпровождан от заместника Каин и ОХ. Сарейн се бе опитала да ги придружи, но той я бе отрязал. Нямаше нужда да вижда това. Вече дори капитан Маккамон изпитваше симпатии към краля. Нима всички се отмятаха толкова лесно? Трябваше да сложи край на това веднага.
Принц Даниъл лежеше неподвижно, но това щеше да се промени. Докторите провеждаха процедури по събуждането му от кома. Другата възможност щеше да отнеме много време, а председателят не разполагаше с време.
„Даниъл все още е неприемлив кандидат, но пък е по-малката злина“.
Принцът се бе оказал ужасно тъп, но пък никога не се бе опълчвал срещу политиката му. Защото наистина беше тъп. И трябваше да е тъп. Ролята му беше да слуша и да повтаря това, което му кажат. Реймънд Агуера се бе оказал твърде интелигентен и инициативен. Изборът му беше грешка, която не биваше да повтарят.
Учителското компи стоеше мълчаливо до бившия си ученик. Щом Даниъл се възстановеше, компито щеше да продължи с инструктажите.
Базил въздъхна тежко и загледа как докторите включват системи със стимуланти.
— Сигурен съм, че крал Питър няма да научи урока си въпреки многото шансове и предупреждения — каза председателят, загледан в младия пациент. — Друго обаче е по-лошо: Питър започна да придобива застрашителна популярност. Хората му се възхищават дори когато действа открито срещу инструкциите ни.
Каин се намръщи.
— Сър, предполага се, че народът трябва да го обожава. Нали това е ролята му. Това не означава ли, че си върши работата добре?
— Не и ако не изпълнява заповедите ми. В момента нямаме нужда от знаменитости. Питър спечели симпатиите на медиите с действията си по време на бунта на компитата. Преди това успя да им предостави информация за бременността на Естара. Не обичам, когато ми отнемат правото на избор. — Поклати глава. — Изобщо не предполагах, че старият глупак Фредерик ще ми липсва.
— Все пак нещата се развиха благополучно. — Каин упорито залагаше на оптимизма. — И освен това кралят беше прав за бойните компита. Не е логично да сме недоволни от него.
— Направи го само за да ми противоречи. Колкото повече го натискаме, толкова по-малко сътрудничи.
— Може би трябва да опитаме друга тактика. Понякога натискът не помага — отбеляза Каин и си спечели неприязнен поглед.
— Принц Даниъл е другата ми тактика.
Стимулантите подействаха и принцът започна да стене, после повърна. Докторите го почистиха и провериха показанията на мониторите. Пръстите и клепачите на младежа потрепваха. Той пак изстена и се сгърчи, но стомахът нямаше какво повече да изкара след дългата кома.
Принцът най-сетне се събуди. Кожата му беше сива и влажна от пот. Очите му бяха разфокусирани. Погледна тавана, сякаш се опитваше да си спомни къде е.
— Къде съм? — Гласът му беше пресипнал.
Базил се наведе и го погледна смразяващо.
— На мястото, където ще решим съдбата ти. Приеми го като последния си шанс. — Намръщи се на докторите и на миризмата на медикаменти и повръщано. — Всичко това отнема повече време, отколкото имам. Ще сме в кабинета ми. Повикайте ме, когато се оправи достатъчно, че да разбере какво му казвам. И не се бавете много, имам и други задачи.
Даниъл седеше в леглото. Приличаше на притоплен в микровълнова фурна труп. Малко след събуждането бе изпаднал в шок и бе пищял цели десет минути.
Базил не бе видял това, но за него беше важно принцът да запомни мизерното си състояние. Ръцете на младежа бяха вързани за леглото, повече като знак за неговата безпомощност, отколкото като предпазна мярка.
Принцът вече си спомняше добре какво бе направил, за да заслужи такова наказание. Беше по-тъпкал заповедите на председателя, бе избягал от Двореца на шепота и се бе държал недостойно на публично място. Така че принудителната кома беше справедлива присъда. Даниел никога нямаше да забрави колко лесно може да бъде смачкан.