При появата на председателя младежът буквално затрепери от страх. Базил му хвърли презрителен поглед, после се обърна към заместника си.
— Всъщност защо взехме ОХ с нас? Напоследък имахме достатъчно проблеми с компитата.
— Сър? ОХ е конструиран векове преди да сложим на бойните модели кликиски програми. Няма защо да се тревожите за него.
— Но защо е тук? — настоя Базил.
— Защото ни трябва. ОХ ще се постарае да наставлява принца. Повярвайте ми, така ще е по-добре.
ОХ започна спокойно да обяснява на младия принц текущата ситуация в Ханзата и събитията от поставянето му в кома. Даниъл беше значително по-слаб отпреди. „Добро начало“.
Ужасеният младеж примигваше и местеше поглед от председателя към компито и обратно. Тръскаше глава като мокро куче и се мъчеше да осмисли информацията. Докторите му донесоха чаша плодов сок и той успя да отпие глътка.
— И сега… какво ще правите с мен? — попита принцът, когато компито свърши.
— Зависи. Вече доказа, че не струваш. Въпросът е дали все още ставаш за нещо, или трябва да се отървем от теб? Предпочитам да не губя време, като започна от нулата с нов кандидат. Но няма да се занимавам и с теб, ако не си си научил урока.
— Научих го!
Базил го изгледа намръщено и се зачуди какви ли кошмари сънува човек, докато е в кома.
— Моля ви, само ме освободете.
— А готов ли си да се промениш? Научи ли мястото си в Ханзата? — Гласът на Базил беше остър като скалпел. — Ако се наложи отново да те отстраняваме, ще те превърна директно в тор за колониите. Няма да си играя да те включвам на животоподдържащи системи.
— Не! Няма да е нужно. Обещавам. — Базил го погледна в очите. Ужасът на младежа беше напълно искрен и неподправен.
— Можеш ли да си кралят, който Питър не е?
Даниъл преглътна и събра кураж.
— Ще бъда истински крал. Той имаше своя шанс, сега е мой ред.
— Ще е твой ред, когато аз кажа.
— Само кажете, господин председател. Моля ви. — Устните му трепереха. — Моля ви, само не ме убивайте. Искам да съм принц.
— Даниъл, нямам нужда от принц. — Базил заобиколи леглото. — Трябва ми крал.
— Господин председател, разполагам с необходимите програми — каза ОХ. — Само ми трябва съдействието на ученика.
Базил погледна ядосано компито.
— ОХ, не забравяй, че и Питър беше твой ученик.
Даниъл се обърна към компито, което преди мразеше.
— Обещавам да правя каквото ми каже ОХ! Наистина.
Примиреността и сътрудничеството бяха добър знак. Питър не бе проявявал такова послушание дори в ранните си дни. Даниъл започна да подсмърча и председателят се намръщи.
— Спри. Това изобщо не е царствено.
Младежът се стегна и застана в една от позите, на които го бе научил ОХ. Не беше никак зле.
Базил се усмихна на Пелидор и Каин и каза благо:
— Добре, Даниъл, успя да ме убедиш.
71.
Осира’х
На Добро пристигна куриерски кораб и пратеникът поиска да говори с губернатора, без да уточнява дали става дума за Даро’х, или Удру’х. Илдирийците и освободените хора се бяха струпали на космодрума.
— Магът-император нареди и Осира’х да чуе думите ми — заяви куриерът.
Срещата се проведе в покоите на губернатора.
— Хидрогите подновиха исканията си. Адар Зан’нх ще бъде изпратен на Земята да предложи подкрепата на Слънчевия флот.
— Това измама ли ще е? — попита Удру’х.
— Не знам. Повечето бойни лайнери се събират на Илдира и се готвят за заминаване.
Осира’х усети как разочарованието я пробожда като нож през сърцето. Искаше й се да изпищи, че баща й се е предал толкова лесно.
— Нима магът-император се е съгласил? — изрази учудването си и Даро’х.
— Това е единственият начин да спаси империята. Благодарение на помощта на Осира’х.
Призля й, когато видя усмивката на Удру’х.
— Защо баща ми е поискал да чуя това?
— Предполагам, магът-император е решил, че ще си доволна, че си успяла да изпълниш задачата и нашата размножителна програма не е била напразно.
Осира’х усещаше, че все още може да докосне хидрогите, но бе заслонила съзнанието си от тях и не искаше да им сподели тази информация. Беше се надявала никога повече да не й се налага да влиза в контакт с тези същества. Но пък щом Удру’х можеше да пази тайни от мага-император, и тя щеше да запази своите от хидрогите.
Обърна се към Даро’х.
— Губернаторе, след като съборихте оградите и освободихте хората, ще им кажете ли, че расата им е обречена? Или ще ги оставите да работят щастливо, докато хидрогите не дойдат да ги избият?