Вао’сх погледна следващия лист така, сякаш щеше всеки миг да избухне в пламъци.
— Паметителю Антон, според това шана рей май ще се окажат истински.
77.
Крал Питър
— Ама че мръсник! — възкликна Питър, макар да знаеше, че не бива да се изненадва. — Гаден, егоистичен мръсник. Решил е да ни убие.
Лоялното учителско компи тъкмо бе пуснало записа от разговора на Базил с принц Даниъл. Кралят беше изолиран в покоите си, практически под домашен арест, но компито се придвижваше необезпокоявано из Двореца на шепота. Беше служило на почти всички крале в историята на Ханзата.
Базил възприемаше компитата като мебелировка и не можеше да се представи, че ОХ би могъл да възразява срещу неговите методи. Заместникът Каин вече го бе ползвал на два пъти за предаване на дискретни съобщения.
Стояха сами в кралското крило близо до един фонтан, който да затруднява евентуалните подслушвачи. ОХ, от своя страна, беше успял да обезвреди всички подслушвателни устройства в помещението.
На лицето на Естара бяха изписани загриженост и решителност.
— С колко време ще разполагаме след събуждането на Даниъл?
— Базил ще направи своя ход веднага щом намери добър момент и измисли как да покрие всичко. Но преди да предприеме нещо, ще иска да се убеди, че Даниъл е по-добрата алтернатива. Мисля, че разполагаме с поне няколко дена.
— Освен това не знае, че сме предупредени — прошепна Естара. — Това ни дава малко предимство.
Питър погали дългата й коса.
— Той изтегли ЗВС от колониите и ги изостави. Хидрогите могат да унищожат поселищата и да дойдат тук, когато си искат. Човешката раса е изправена пред гибел. През цялата война Базил се държи така, сякаш всички, освен него са заменими.
— Питър, не искам да го казвам, но може би председателят е прав? Какъв избор има? Загубихме голяма част от Земните въоръжени сили, а остатъците не биха могли да спрат масирано нападение. Може би е прав?
— Може и да има основания, но тръгва по грешен път. — Бузите на Питър пламнаха. — Виж какво причинява на човешката раса. Нали видя последните доклади. Направо обрече колониите ни.
Капитан Маккамон беше решил да помага самостоятелно на краля и му носеше копия от редовните брифинги на председателя. Информацията беше полезна, макар че Питър не можеше да прави нищо с нея.
— Забелязах много случаи на ирационално и нелогично поведение у председателя. Особено през последната година — каза учителското компи.
— Той наруши собственото си право и се поддаде на личните си чувства. Мисли повече за себе си, отколкото за Ханзата. ОХ, трябва да ни помогнеш.
В коридора се чу някакъв шум. Кралските стражи на пост пред вратата се отдръпнаха и пропуснаха двама облечени в ливреи слуги, които носеха подноси с храна. Питър смяташе, че пъстрото официално облекло е повече атракция за туристите, но слугите ходеха така във всички части на Двореца.
— Още не сме поръчвали храна.
Мъжете примигнаха смутено.
— Извинете, ваше величество. След малко ще започне банкет за двеста души и от кухнята се притесняват, че после ще им е трудно да изпълнят поръчката ви.
Слугите изглеждаха притеснени, че кралят ще ги сгълчи за предвидливостта им, но Питър просто искаше да ги разкара.
— Добре. Тръгвайте. С кралицата имаме сериозен разговор.
Двамата мъже се оттеглиха и Питър затвори вратата.
Естара помириса апетитната супа и си взе сандвич с пушена риба.
— Доста съм гладна.
ОХ стоеше до масата и търпеливо изчакваше да подновят дискусията си. Питър спря кралицата, преди да отхапе, и накара компито да провери сандвича и всичко друго за отрова. Базил нямаше представа, че учителското компи може да се ползва за такива неща.
Оптическите сензори на ОХ присветнаха.
— Не засичам отрова, крал Питър. Но пък има някакъв странен химикал. Ей сега ще направя молекулярен анализ.
Питър взе сандвича от ръката на Естара и погледна храната с неприязън; зачуди се дали Базил вече не е започнал да действа.
— Не искам дори да я докосваш.
ОХ най-сетне приключи с изследванията.
— Във всяко ястие има солидна доза безвкусен химикал, предизвикващ аборт. За краля няма да има ефект, но подобна доза със сигурност ще предизвика спонтанен аборт у кралицата.
— Аборт!? Но бременността ми е твърде напреднала. — Естара се отпусна на стола, сякаш я бяха ударили.
ОХ продължи с все така равен глас:
— Помятане в шестия месец от такъв химикал ще нанесе сериозни вреди на майката, може би дори смърт.
Питър се разтрепери от гняв.