— Пфу, дано си строшиш врата, проклет въздушен змей! — извика подире му един колар, дърпайки юздите на впрегнатите коне, уплашени от прелетелия покрай тях бързоног жребец. — Пришпорил го, сякаш смъртта се носи по петите му! Давай, давай, празноглавецо, така или иначе не можеш да избягаш от нея!
Аплегат избърса насълзените си от вятъра очи.
Предишната вечер предаде на Фолтест писмата, а после му изрецитира тайното послание на крал Демавенд:
От Демавенд до Фолтест. В Дол Ангра всичко е готово. Маскираните чакат заповедта. Набелязан момент — втората нощ след юлското новолуние. Хората трябва да бъдат свалени на отсрещния бряг два дни по-късно.
Над пътя се носеха ята врани и гръмогласно грачеха. Те летяха на изток, към Махакам и Дол Ангра, към Венгерберг. Куриерът си повтори наум думите на тайното послание, изпратено чрез него от краля на Темерия до краля на Аедирн:
От Фолтест до Демавенд. Първо — да отложим акцията. Умниците са свикали Събор на остров Танед, искат да се съберат и да обсъдят нещо. Този Събор може да промени много неща. Второ — търсенето на Лъвчето може да бъде прекратено. Потвърдено е. Лъвчето е мъртво.
Аплегат пришпори жребеца. Трябваше да бърза.
Тесният горски път беше задръстен от каруци. Аплегат дръпна юздите и със спокоен ход на коня се приближи до последната от дългата редица талиги. Веднага съобрази, че не може да се промъкне през задръстването. Не можеше да става и дума да се върне назад — твърде много време щеше да изгуби. Не му се искаше и да се набутва в блатистия гъсталак, за да заобиколи задръстването, още повече, че се смрачаваше.
— Какво е станало? — попита той коларите от последната каруца, двама старци, единият от които, изглежда, беше задрямал, а другият приличаше на мъртвец. — Нападение? „Катериците“? Отговорете! Бързам…
Преди някой от старците да успее да му отговори, откъм невидимата сред гората предна част на колоната се разнесоха викове. Коларите трескаво започнаха да се катерят на каруците и зашибаха с камшиците конете и воловете, придружавайки ударите с изтънчени проклятия. Колоната тежко помръдна от мястото си. Задрямалият старец се сепна, раздвижи брадата си, цъкна с език на мулетата и ги шибна с юздите. Старецът, приличащ на мъртвец, възкръсна, вдигна сламената шапка от очите си и погледна към Аплегат.
— Вижте го — каза. — Той бързал. Е, синко, извадил си късмет. Дойде точно навреме.
— Аха — размърда брадата си другият старец и подкара мулетата. — Точно навреме. Ако беше дошъл на обяд, щеше да висиш тук с нас и да чакаш да започнат да пропускат свободно. Всички ние бързаме, но се наложи да чакаме. Как да минеш, като пътя е затворен?
— Затворен ли е бил пътят? И защо?
— Появил се е някакъв свиреп човекоядец, синко. Нападнал един рицар, който пътувал само със слугата си. Чудовището май е откъснало главата на рицаря, заедно с шлема, и е разпорило корема на коня му. Слугата успял да се измъкне и разправял, че там било някакъв ужас, че пътят бил почервенял от кървища…
— Какво е било това чудовище? — попита Аплегат, удържайки коня, за да може да продължи разговора с коларите от едва влачещата се каруца. — Дракон?
— Не, не дракон — отговори другият старец, онзи със сламената шапка. — Разправят, че било мантикора или нещо подобно. Слугата казал, че било някакъв летящ звяр, огромен и свиреп. Много ожесточен! Мислели, че ще изяде рицаря и ще отлети, но къде ти! Седнала на пътя гадината, озъбила се и започнала да съска… И запречила пътя, както тапа запушва бутилка, защото всеки, който я зърнел, изоставял каруцата си и хуквал да бяга назад. Тези каруци се точат на половин миля разстояние, а наоколо, както сам виждаш, синко, има само гъсталаци и тресавище — нито да заобиколиш, нито да се върнеш. Така че стоим и чакаме…
— Толкова много мъже! — възнегодува куриерът. — А сте стояли като пънове! Трябвало е да вземете брадвите или копията и да изгоните гадината от пътя или да я убиете.
— Е, някои опитаха — каза старецът, хвана юздите и подкара мулетата, защото колоната беше започнала да се движи по-бързо. — Три джуджета от търговската стража, а заедно с тях и четирима новобранци, които бяха тръгнали към крепостта Карерас, за да се присъединят към войската. Гадината нанесла ужасни удари на джуджетата, а новобранците…
— Избягали — довърши вторият старец, след което се изплю сочно и надалеч, някъде в пространството между задните части на мулетата. — Избягали веднага, щом зърнали тази мантикора. Единият май се изпуснал в гащите си. О, гледай, гледай, синко! Това е той! Там!