Ала аз самият изпитвах вина за преживяното, дори когато ме озари слънцето. И само след като се изповядах на късчето хартия, почувствах как мракът в душата ми се разсейва. Мисля си, че онова, което наистина ме разстрои през последните няколко часа, не беше моята сънувана сексуална фантазия, за която биха ми простили дори враговете, а дълбокото ми убеждение, че именно аз съм отговорен за смъртта на Халум. Ето за това не можех да си простя.
9
Може би сега му е времето да поясня, че всеки жител на Бортан, бил той мъж или жена, при раждането си, или малко след това бива заклет в роднинство с вречен брат и вречена сестра. Нито един от членовете на тази тристранна връзка не бива да се намира в кръвни роднински връзки с някой от останалите. Самият акт на обвързване се уговаря малко след зачеването на плода и често е плод на продължителни преговори, тъй като вричането се смята за по-близко дори от семейна връзка и следователно бащата е длъжен да избере бъдещите братя и сестри на своето дете особено грижливо.
И тъй като бях вторият син на септарха, подходящият избор на вречен брат и сестра беше от изключително значение. Вероятно щеше да е много демократично, но и ужасно глупаво, да ме обвържат с детето на някой беден селяк, защото всеки трябва да се движи в социалната среда на своите вречени роднини и следователно да извлича от нея полза. От друга страна, не биваше да се обвързвам с потомци на друг септарх, защото някой ден съдбата би могла да ме издигне на трона, а един септарх не трябва да бъде обвързан по какъвто и да е начин с равни по положение, инак нищо чудно да изпита затруднения при свободния избор на някои политически решения. Именно по тези причини най-подходящи биха били благороднически семейства извън кръга на престолонаследниците.
С този въпрос се заел вречения брат на баща ми, Улман Котрил. Това бе последната помощ, която оказал на септарха, защото съвсем малко след раждането ми е бил убит от крилски главорези. За да ми намери подходяща вречена сестра, Улман Кротил заминал за Манеран и уговорил обвързване с нероденото дете на Сегворд Хелалам, Върховен съдия на Порт. Вече е било предопределено, че детето на Хелалам ще бъде момиче. А после Улман се завърнал в Сала и оформил тройната връзка, като сключил подобен договор с Луин Кондорит, генерал на северния патрул. Генералът чакал да му се роди син.
Ноим, Халум и аз сме се родили в една и съща седмица и баща ми собственоръчно извършил ритуала на вричане. По онова време, естествено, сме носили своите детски имена, но аз пропускам този факт за да не усложнявам нещата. Церемонията била извършена в двореца на септарха, като вместо Ноим и Халум присъствали техни заместници. След години, когато пораснахме достатъчно, за да можем да пътуваме, ние повторихме обета вече един пред друг. За целта заминах в Матеран, за да бъда вречен с Халум, а след това станахме почти неразделни. Сегворд нямаше нищо против дъщеря му да израсне в Сала, защото таеше надежда, че ще намери блестяща партия, в лицето на някой придворен принц на баща ми. Ала надеждите му останаха излъгани, защото Халум така и не се омъжи и доколкото мога да преценя, легна в гроба недокосната от мъж.
Тази традиция на обвързване всъщност е единствения изход от строгото усамотение, в което ние, бортанците, би трябвало да живеем. Сигурно вече сте разбрали, дори ако сте жители на някоя друга планета, че според най-древните ни традиции и обичаи, ни е забранено да разкриваме душите си един пред друг. Нашите предци са вярвали, че да говориш преимуществено за себе си, означава да издигнеш на пиедестал собствените си желания, да се отдаваш на самосъжаление и да пробуждаш в себе си егоцентризма. Ето защо от малки ни учат да прикриваме старателно онова, което мислим за себе си и за да са още по-здрави оковите на традицията, забранено ни е да използваме думи като „аз“, „мой“ по време на разговор. Ако имаме някакви проблеми, решаваме ги насаме, ако страдаме от амбиции, даваме им воля без да говорим за тях, ако пък се борим с желания, подтискаме ги доколкото можем. Само две изключения има за тези сурови правила. Едното е, че можем да изливаме натрупаното в нас на воля пред изповедниците, които са религиозни служители наети при нужда и също така можем, в определени граници естествено, да разкриваме мислите си пред нашите вречени роднини. Такива са повелите на Завета.
Можеш да изповядаш почти всичко пред своя вречен брат или сестра, но дори в това трябва да се спазва определен етикет. Например, традиционалистите смятат, че да се говори в първо лице дори пред вречен роднина е неправилно. И това никога не се върши. Колкото и интимно да е признанието, което правим, длъжни сме да му придадем подходящата граматическа форма, а не да се отдаваме на вулгарно душеразголване.