Душеразголвач е бортански идиом за човек, който се разкрива пред другите, с други думи разголва душата си, а не плътта. Подобен позорен акт подлежи на заклеймяване и се наказва с отлъчване от обществото и дори по-лошо. Душеразголвачите използват нецензурните обръщения на уличния речник, така както постъпвам аз, докато пиша тези редове.
Друго, на което ни учат от малки е да спазваме определена взаимност в отношенията ни с вречените братя и сестри. А това значи, че не бива да ги обременяваме прекомерно с тревогите си, без да им даваме възможност на свой ред да ни известят за грижите си. И това е съвсем естествено, взаимоотношенията ни са изградени на взаимно разбирателство и ние можем да се възползваме от съвета и утехата на другия в същата степен, в която той може да използва нас. Децата нерядко са едностранчиви в държанието си към своите вречени роднини, но грешно е да досаждаш до безкрайност с проблемите си пред своя вречен брат, без да спреш дори за миг, за да го изслушаш. Тези неща с времето се научават. Защото за непростимо нарушение на връзката се счита липсата на загриженост за своя вречен роднина и не познавам нито един човек, който някога да е бил обвиняван в подобен грях.
Сред всички забрани съществуващи между вречените роднини, най-стриктна е забраната за физическо свързване. Макар да сме доста свободни в сексуалните си разбирания, никой от нас не смее да наруши тази забрана. Що се отнася до мен, спазването й беше особено болезнено. С това съвсем не искам да кажа, че изпитвах някакво влечение към Ноим, защото никога не съм поемал по този път, а и той не е кой знае колко разпространен сред нашето общество. Но да притежавам Халум бе моето най-съкровено желание, непостижимо по никакъв начин. Дълги часове прекарахме двамата заедно, ръката й в моята, шептейки си думи, които не можехме да произнесем пред никой друг и колко лесно би било да я притегля към себе си, да разтворя наметалото й и да проникна с тръпнещата си плът в нея. Но знаех, че не ще го сторя. Традицията бе по-силна от мен и дори след като срещата с Швайц промени толкова много в душата ми, аз все още уважавам свещената неприкосновеност на тялото на Халум. Но никога не ще отрека, че я желаех. Нито пък бих могъл да забравя сътресението, което изпитах, когато в края на детството си научих, че от всички жени на Бортан не мога да притежавам само една — моята любима Халум.
Бяхме изключително близки във всяко отношение, освен едно единствено — във физическо. За мен тя бе идеалната вречена сестра, всеотдайна, открита, любеща, искрена, лъчезарна, топла. Тя не бе само красива — с нежна кадифена кожа, тъмни очи и коси, стройно и грациозно тяло — тя бе забележителна и по душа, благородна, създание от чистота и мъдрост. Споменът за нея събужда в душата ми представата за планинско езеро сред гората, обрасло с вечно-зелени покрити със сняг дървета и един бистър поток, който радостно подскача сред цялата тази девствена чистота. Понякога, когато бях с нея, аз се чувствах ужасно недодялан и груб, като един мрачен масив от плът, покрит с едри къдрави косми и глупаво изпъкващи мускули. Но Халум владееше умението да ми подсказва, било с дума, смях или смигване, че съм несправедлив към себе си, когато позволявам нейната грациозност и лекота да събуждат в душата ми нега по женственост.
От друга страна, бях не по-малко близък с Ноим. Той беше моя пълна противоположност в много отношения — ловък, където аз бях груб, хитър, а аз прям, предпазлив и пресметлив, в замяна на моя прибързан характер, мрачен на вид, докато моят нрав е весел. И с него, също както и в компанията на Хулим се чувствах несръчен, но не във физически смисъл, (защото, вече ви споменах, че се движа с чудесна координация за мъж с моите размери) а в смисъл на душевно равновесие. Ноим, по-действен от мен, по-жизнен, духовит, сякаш прелиташе там, където аз се влачех, но всъщност бе вечно гонен от песимизма на неговата вътрешно мрачна натура. Трябва да призная, че Ноим гледаше на мен със същата завист, с която го оценявах аз. Той завиждаше на силата ми, ала не веднъж признаваше пред мен, че се мрази за тази негова завист. Нерядко не смееше дори да срещне погледа ми.
— Този човек, — обясняваше ми Ноим, — вижда в очите ти само душевна прямота и сила. Той осъзнава, че в замяна предлага неискреност, ленивост и че ежедневно върши несправедливости, които са в противоречие с твоята натура.