Нашата раса не е белязана с любов към пътешествията. Самият аз също не съм роден пътешественик, просто обстоятелствата ме превърнаха в такъв. Макар в жилите ни да тече кръвта на древните земляни, които не са се поколебали да завладеят звездите, ние, бортанците предпочитаме да си стоим у дома. Колкото и да се отличавам от своите сънародници в начина си на мислене, никога не съм жадувал да зърна снежните полета на Тибис или блатата на Дабис, освен може би в ранното си детство, когато вселената за мен е била една голяма загадка. Дори пътуването от Сала до Глин за нас вече е нещо голямо, малцина са онези, които са прекосили от край до край континента, камо ли да са дръзнали да стигнат до Шумара Бортан, както направих аз.
Както направих аз.
Вилейда Бортан е люлката на нашата цивилизация. В произведенията си, картографите я изобразяват като голяма правоъгълна земна маса, със заоблени краища. Две широки вдлъбнатини прорязват периферията й — на север, почти по средата между източния и западния край е разположен Полярният пролив, а на противоположния южен бряг — Шумарският залив. Между тези два обширни водни басейна лежат Низините, простиращи се по цялата дължина на континента от север на юг. Най-високата точка на Низините не се издига на повече от пет човешки боя над морската повърхност, а в по-голямата си част, особено Изгорените низини, са разположени дълбоко под морското ниво.
Съществува легенда за очертанията на Вилейда Бортан, която знаят дори децата. В нея се разказва, че веднъж, големият червей от ледовете Хрунгир, роден във водите на Северно полярно море се събудил и размърдал обхванат от необичаен апетит, е след това се заел да гризе от северния бряг на Вилейда Бортан. Близо хиляда години гризал червеят и така прокарал Полярния пролив. Сетне, натъпкан до пръсване от охолното хапване, той изпълзял на брега за да си почине и да смели изяденото. Ала стомахът не му давал мира и Хрунгир запълзял на юг, с което предизвикал хлътването на земята под неимоверната му тежест, а за компенсация на запад и изток се издигнали високи планини. Най-дълго почивал червеят на мястото на Изгорените низини и затова тук хлътването било най-изразено. С течение на времето, апетитът на чудовището отново се пробудил и то продължило пътя си на юг, достигайки до планинската стена, която пресичала континента от изток на запад. После червеят отхапал част от планината за да си прокара път, създавайки прохода Стройн и изпълзял на южния бряг. Последвал нов пристъп на глад, в следствие на който се появил Шумарския залив. Нахлулите води запълнили празнината, повдигнали се и отнесли Хрунгир до самия Шумарски континент, където живее и до днес, в дълбините на вулкана Вашнир и от време на време изпуска отровен дим. Така разказва легендата.
Дългата и тясна долина, която според легендата очертава пътят на Хрунгир е разделена на три области. В северния край се намират Мразовитите низини, земя на вечния лед, където не стъпва човешки крак. Според една друга легенда, въздухът там е толкова сух и студен, че един единствен дъх би превърнал дробовете на човек в пергамент. За щастие, въздействието на полярната шапка е сравнително ограничено върху нашия континент. На юг от Мразовитите низини лежат необятните Изгорени низини, които напълно са лишени от влага, но в замяна на това слънцето ги залива с ежедневната си ярост. Планинската верига, която пресича континента от запад на изток е преграда за всякакви облаци, също за реки и дори потоци. Почвата тук е яркочервена, но понякога се срещат жълтеникави петна, които също според легендата се дължат на допира с горещия корем на Хрунгир, макар геолозите да имат други обяснения. Дребни на ръст растения обитават Изгорените низини, хранейки се един Бог знае с какво, срещат се и множество животинчета, странни, деформирани и неприятни на вид. Южният край на Изгорените низини завършва с долина, която се пресича за няколко дни, а в най-далечния й край се намира малка област, известна като Мочурливите низини. Северните ветрове, които идват от Шумарския залив пренасят със себе си влага през прохода Стройн и когато се срещат с горещите пасати на Изгорените низини, те са принудени да се освободят от тежестта си близо до прохода, където земята е покрита с гъста растителност. Но нито веднъж не са успели тези влажни ветрове да стигнат отвъд границите на Мочурливите низини. Мразовитите низини, както вече споменах, са непознати за човека, а в Изгорените низини проникват само ловци и онези, които трябва да пресекат континента от изток на запад. Мочурливите низини обаче, са населени с няколко хиляди фермера, които отглеждат екзотични плодове и ги продават на хората от градовете. Някои разказват, че непрестанните дъждове разяждали душите на тези фермери, че там нямало никаква форма на управление и че нашите обичаи за самоотричане не се спазвали по тези места. Ако можех да се прокрадна през кордона, организиран от враговете ми, сега щях да съм в тази област, за да проверя сам доколко са верни слуховете.