Выбрать главу

аспра — бяла пара, дребна сребърна монета. Съдържала около 2,5 грама сребро.

бастисвам (тур.) — нападам, обграждам за грабеж билюкбашия (тур.) — главатар на дружина, на билюк буюр (тур.) — заповядай бърканица — напитка от бутано кисело мляко

вакъф (тур.) — имот, завещан за благотворителни цели или на джамия

гит (тур.) — Върви!

дервиш (тур.) — мохамедански калугер

дизия (тур.) — наниз, връв. В случая — комплект чанове от всички гласове,

дукат — златна монета с различни стойности, според държавата и според владетеля. При Мохамед IV равен на 10 аспри.

дур (тур.) — Стой!

евала (тур.) — благородство; поклон, хвала. В случая — знак за подчинение.

еллия (тур.) — петдесет

елчия — водачът еркич, който върви най-отпред на тържественото шествие от чанове и носи голяма хлопка

еркич — козел, който се отглежда нарочно за носене на чан заради тържествения си размерен вървеж

забитлик (тур.-араб.) — управление по своя воля.

Забитин — управник на едно място, сановник.

имам — мохамедански свещеник

Кандия — град на остров Крит, по онова време силна крепост

кебе (перс.) — дебела вълнена дреха, завивка

марудник — тънки питки от рядко тесто, печени на плоча и намазани с мед и масло

Мисир — Египет

мюезин — мохамедански свещенослужител, който изпълнява молитвите от минарето на джамията

ока — мярка за тежина, равна на 1280 грама

папаз (тур.) — свещеник, поп

пиастри (ит.) — монети, равни на две трети от дуката

спахия (тур.) — конник, притежател на феодално владение

тапия (тур.) — владало, акт за владение на недвижим имот Трабулос — Триполи тюмбелек (тур.) — хлопка

хаинлар (тур.) — предатели

халище — дебела черга за завиване или постилане; китеник, козяк

хане (тур.) — къща

ходжа (тур.-араб.) — мохамедански вероучител

чан (тур.) — звънец, хлопатар; камбана. Родопските чанове се изливат на дизии от девет гласа. Освен каба чановете имат джирици — една октава по-горе. Чановете са стигали до 6 кг тежина.

чоп (тур.) — жребие, дял

шейх (араб.) — в случая — проповедник, духовна титла щене (диал.) — малко кученце или вълче

юруци (тур.) — турско номадско племе

ЗАБЕЛЕЖКИ

Стр. 5 — предговора — Авторът на записките за помохамеданчването на долината Елинденя, монахът Григорий, не бива да се бърка с историческия поп Григорко, живял сто години по-късно.

Стр. 61 — Разказът на баба Сребра дума по дума повтаря част от летописния разказ на поп Методий Драгинов от село Корова.

Стр. 78 — Тия имена и споменатите по-нататък в книгата имена се срещат в родопските летописи и официални документи — данъчни регистри, тапии, съдебни решения и др.

Стр. 115 — Разказът на попа смоленчанин е записан в „Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали над това и от това население в Кръстогорската област“. Историческият бележник е паметник, писан през XVIII век от светогорски монаси, обслужвали Родопите.

Стр. 315 — Същите имена на воеводи са изредени във връзка със събитие, станало през 1720 година. Обединените чети нападнали село Райково и отмъстили на турците за избитите преди това българи, които отказали да приемат исляма.

ЧАСТ ОТ ОТЗИВИТЕ ЗА РОМАНА „ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО“, ПУБЛИКУВАНИ В ЧУЖДЕСТРАННИЯ ПЕЧАТ

Откъсите са преведени и отпечатани, без да се посочва къде в текста има пропуснати изречения. Подредени са по азбучен ред на държавите, в които са публикувани.

АВСТРИЯ

Днешната българска литература е малко позната в областта на немския говор — затова още по-радостно е да срещнем един български роман, който дълбоко да ни въздействува и едновременно да ни подбужда към размисли.

Формално изобразяването на три столетия стара история е навсякъде реалистично, начинът на изложение е хронологичен и традиционален — книгата удовлетворява една прастара потребност на човека: тя разказва и възвишава. „Това е една стара история, но тя остава вечно нова…“

РАДИО ВИЕНА — „ИЗ КНИГИТЕ“

Един западен читател винаги може да се наслади на напрежението в този исторически роман, на героизма и на несломимите идеали като вяра, родина и мъжество, които тук са литературно заверени.

ДИ ЦУКУНФТ — ВИЕНА

Източната и югоизточната европейска история, която на Запад далеч не е позната, обещава на литературата още широки и пълни с багри килими от неизчерпаеми мотиви, един завладяващ хоризонт от нови сюжети, исторически полета на напрежение и народни предания. Хърватинът Иво Андрич беше за нас първооткривател на тия балкански теми. Сега към него се присъедини и българинът Антон Дончев.