Една творба с неоспоримо ниво.
АНИКА
Книгата се изгражда като непрекъснат сблъсък на различни гледни точки, които налагат да се променят формата и същността на нещата. Поп Алигорко и Венецианеца, двамата идеологически противопоставени свидетели, които се срещат, разделени от вековна омраза, накрая се научават да преценяват и уважават взаимно особеностите на чуждата цивилизация.
ИТАЛИАНСКА ТЕЛЕВИЗИЯ
Това е една въздействуваща история, изтъкана от насилие и болка. Борбата на двете религии е описана от автора със знание и изкуство и той успява от началото до края да издържи романа в реалистичен психологичен стил, който покорява читателя и го прави изцяло съучастник и във вътрешните борби на героите, и в поезията на суровата и недокосната природа, сред която героите се борят, умират или преживяват.
НУОВЕ ПЕРСПЕКТИВЕ — МИЛАНО
Жестока и правдива история. Упорита борба с исляма, постъпките на тези силни хора са разказвани с несравнимо майсторство в този голям епически роман.
АРЕНА — ВЕРОНА
Трябва да отделим и да подчертаем изключителното умение на автора да оживи пред нас хора, епоха, нрави. Това е познание за движението, една изтънчена поетичност, която не пресеква на петстотинте страници на романа. Това е история в движение. Книга, която не се забравя и за която един ден ще почувствуваме необходимостта да я препрочетем.
КОРИЕРЕ ДЕЛ ТИЧИНО
Целта на тази книга е изложена най-добре и преди всичко от двамата разказвачи — да не позволят да се изтрият от паметта на идните поколения животът и постъпките на силните хора, живели преди триста години по великата Родопа.
ДИАЛОГО — КАТАНИЯ
В този изключителен исторически роман поразява преди всичко майсторството
на Дончев…
СЕТТИМАНА ТВ
Като чета великолепното „Време разделно“… Кръвта, жестокостта, зеления мрак на родопските лесове — Дончев не ги описва, той ги усеща изначално, в тяхната същност, физически. Думите в една негова страница се връщат властни и чисти като новородени.
Вярно е, че изкуството на Дончев, далеч от всяка софистична дестилация, представлява щедър извор на истински земни сокове. Но тънко поднесената суровост и варварската непосредственост на това повествование го държат високо над всякакви банални определения. Романът на Дончев в края на краищата е завладяващ кондензат на случки и чувства в тяхното чисто състояние: тук омразата, отмъщението, вярата, любовта имат своя първичен вкус.
РЕСТО ДЕЛ КАРЛИНО
Дончев е автор с проверена и заслужена слава, известен както в своята страна, така и в чужбина с публикуването на три романа. Последният роман „Време разделно“ достига в България тираж от 200 000 екземпляра и десет (вече петнадесет) издания в други страни. Този роман заслужи за Дончев една премия за най-добрия исторически роман в САЩ, издаден през годината. (Забележка. Става дума за наградата „Ървинг и Джейн Стоун“, която се присъжда на най-добрия исторически роман, издаден през годината в САЩ. Комитетът специално е поискал да бъде включен и разгледан и романът „Време разделно“, въпреки че е предвидено награда да се дава само на американски автори. В последна сметка се е приело, че трябва
да бъде награден американски писател.)
МЕСАДЖЕРО
КАНАДА
Епичният стил на балканските народи може да не се хареса веднага на повечето модерни американци, но рецензентът поне в крайна сметка беше завладян от него, както завладява ритъмът на неспокойните барабани.
Наистина това не е книга за всеки, но тя представлява необичайна награда върху рафтовете на по-големите библиотеки — да дойде и да я вземе подходящият читател. И когато той направи това, ще я оцени високо.
ИСТЙОРК ПЪБЛИК ЛИБРЪРИ, ТОРОНТО
Вивийън Нюмън
Въпреки сцените на насилие и жестокост основното звучене на романа е пълно с лиричност и със светла надежда за помирение.
АМЕРИКЪН НЮЗ
КУБА
Това произведение бележи една нова концепция за романа в България — магическия реализъм. Не става дума за една магическа реалност, създадена от автора, която ние приемаме за действителна… неговият магически реализъм възниква от събитията, които чрез своята зпачителиост променят курса на историята.
Тук се смесват в една жизнена простота действията на хората: овчари, свещеници, войници — с едно тракийско минало и с едно настояще, едновременно българско и турско. И пред тях има само два пътя — борба независимо от цената, или асимилация, окончателно откъсване от народа и неговата култура, за да станат чужди, дори врагове на земята, на която живеят. Тези герои — силни, доблестни, честни, плахи, дръзки, амбициозни, са добре описани, различни един от друг, монолитни и многолики в едно и също време.