Макар че действието се развива през XVII век, то има вечно значение за всички хора. Дали читателят би го избрал като един превъзходен исторически роман, или ще предпочете да разкрие всички изводи за човека и за неговия дълг към човечеството, това е все едно — романът е творба с изключителни достойнства.
НЮ ОРЛЕАН СТЕЙСТСМЪН
Сюзън Уелс
Един от най-хубавите романи за годината — „Време разделно“ от българина Антон Дончев, който възпява както борбите на човешкия дух, така и борбите на, човешката плът.
Голяма част от разказа като че ли извира от стари предания, това е техният стил, но прост и естествен. Това е сказание — и сказанието е пълно с красота и поезия.
УАКО НЮЗ ТРИБЮН, ТЕКСАС
Гънтер Куил
Този роман е едно забележително постижение. Въпреки че действието се развива в 1668 година, „Време разделно“ е извън времето по своето умение, с което извиква в съзнанието ни страната и планината на драмата, по своя сетивен анализ на психологията на човешките подбуди за действие.
„Епичен“ е може би прекалено употребяван термин в речника на критиците, обаче това е единствената дума, способна да изрази стремителния размах и импулсивното въздействие на романа на Дончев.
Това, което романът утвърждава, е запазването на човека като личност и колективно като нация. „Веруюто и школите“ на Уитмън тук са преведени като любов към земята и човека независимо от вярата — християнска или мюсюлманска, която ги различава.
„Време разделно“ е богат и ценен роман, който победно утвърждава достойнството на човека.
Аз съм уверен, че написаното от Дончев надвишава и преминава всички изкуствени межди, които човек е издигнал срещу своите събратя.
БЕСТСЕЛЪРЗ РИВЮ
Николъс Лопрет
Това е едно огромно шествие от първични образи, които ни карат да се замислим за единството и безсмъртието на всичко живо и за безкрайното възраждане на човечеството чрез вярата, която преминава отвъд смъртта.
Чрез изтънчено детайлираните страдания и грижливо планираните ужаси на разказа Антон Дончев като че ли изтъква едно неодобрение на всички войни, независимо от герба на светостта.
ЧИКАГО СЪН ТАЙМЗ
Бевърли Хилз
„Време разделно“ е един изключителен исторически роман от българския писател Антон Дончев. Още от пръв поглед романът е пълен с вълнение и лирична красота…
Някой може да намери езика на тези откровения за дръзко романтичен, но той не бива да забравя, че литературната основа, върху която гради Дончев, не е тази на западните мандарини на културата. Като българин той е хиляда години по-близо — отколкото вероятно би могъл да бъде средният западен интелектуалец — до устно предаваната епическа поезия на една бардическа култура, която предшествува модерния способ да се пише, за да се чете. Естествената форма на изказа на Дончев дължи много на традиционната устна риторика и в неговия роман свещеникът прави песен от своите открития.
ДЪ НЮ — ЙОРКЪР
Ентън Уест
Историческият роман от дълго време не ни е представил нито един литературен факт, който да е над средното ниво. За пръв път това прави „Време разделно“ — първият роман, публикуван в САЩ. Историческите събития, разказвани в романа, са достойни за епос — и са разказани по епичен начин.
ХЕРАЛД, ХЪНТИНГТЪН
Ден Хетфилд
Романът поразява с авторовото умение да борави с многобройни сложни и пълни с живот характери — включително и на насилниците турци, — и то в рамките на едно народно сказание, почти притча, която придобива вечни, несвързани с времето хуманистични качества.
НЮЗ ТРИБЮН
Епичният роман е почти загинало изкуство — последното голямо произведение от този род беше „Тарас Булба“. Затова всяко ново усилие в областта на романа, което успява да постигне същото въздействие, трябва да се смята за значително щ постижение, какъвто е случаят с тая смела и тържествена книга — романа на Антон Дончев „Време разделно“.
Действителната сила на романа се крие в способността на автора да раздвижи голям брой живо описани герои в рамките на една народна легенда, която има несвързани с времето хуманни качества и в която намираме множество поразителни сцени.
СПИСАНИЕ КИРКУС
СССР
Художествената тъкан на романа, напомняща многоцветна родопска шевица, поетическата възвишеност, дълбокият психологизъм — всичко това хармонично се слива с изяществото на повествованието. Нашата съвременност помага на автора да вникне в същността на историческите събития, да се издигне над тях, да ги обхване в цялата им дълбочина и да ги осмисли от позицията на настоящето.