И Исмаил бей каза:
— Седна ли добре, майко? Услади ли ти се, Шаро? — А детето не попита, защото знаеше, че на младите всичко се услажда. — Кажете сега защо сте дошли, че скоро ще се върнат овците за Предой. Днес е голям ден. Кръвта на жертвата слезе чак до земята и земята я погълна. В добър час сте дошли. Дано изпълня молбата ви, защото виждам, че сте дошли да се молите.
— Исмаил бей — рече му Манол, — дошли сме да ни продадеш място за село.
А Исмаил не показа, че се учудва, само че нищо не рече, та, Манол трябваше да каже още:
— Тая стара майка, която сме довели, води стотина души бежанци. Не крия от тебе, прогонил ги е Мехмед паша, везирът, защото не са искали да сменят вярата си.
— Мехмед паша води в равнината — рече Исмаил. — Тук, в планината, водя аз. А защо му е дотрябвало на Мехмед да променя, вярата на хората, не зная. Зелената диня, и да й превиеш опашката не сладни. Човек сам узрява за аллаха. Пък за земя за селото трябва да ти кажа, че ще събера съвета на рода, да решим.
Манол му рече:
— Татко Исмаиле бей, твоята дума е като скала или като голямо дърво — сто души да се съберат, няма да я поклатят, нито ще я изкоренят. Не ни връщай, защото душата на тия люде е между зъбите им.
Тогава каза и баба Сребра:
— Кажи, бей, защото си мъдър човек, макар и млад — а беят беше побелял целият, — кажи да знаем къде ще погребат костите ми.
А беят почна да се търка с две длани по брадата и не знаеше какво да каже.
— Маноле кехая — рече той, — склоних се да ви продам планина и вода за село. Ала ние стоим тука само лете, а тия хора ще стоят тука и зиме. Не знам аз къде е лека зимата и къде се събират преспите. И трябва мястото да го стига копито. А избираме ние земя за село с волове — пускаме два вола и където си намерят ятак, там строим. Защото животното, макар и да няма глас, говори направо с аллаха.
— Бей — рече бабата, — не щем ние село, дето ще дирят утак волове. Пусни кози и където те идат, там дай земя. Защото ние сме люде подгонени и искаме такова село, че враговете ни да чуват петли и кучета и пак да не могат да го намерят.
— Господарю — обади се тогава Юсуф, първородният син на Исмаила, който беше дошъл и стоеше мълчаливо зад него, — господарю, дай им Петгласец.
А лицето на Манол веднага светна, защото чак сега се досети за Петгласец.
— Понякога истината избира устата на младите — замислено рече Исмаил. — Вярно е, че Петгласец става за село. Само че преди да говорим нататък, казвам ти, бабо, че това е и лошо, и добро място. И го стига копито, и не го стига. От него изтича река Струилица, а само тя приижда в тоя край. По нея върви пътеката за Петгласец и като дойде реката, залива я. Една подзима реката затвори в долината сто елии овце, после падна сняг, стопи се и той, та овцете не можаха да излязат и измряха половината. Има и друго — оттам викаме на планината Петгласец. Цялото място около старата ела е като омагьосано. Като кажеш едно, то се връща пет.
— И десет да се върне, сполай ти, бей, за добрата дума. Тъй както говориш, макар и да не съм виждала долината, чини ми се, че е за нас. Ала не зная какво ще искаш за цялата долина, дори като не пасеш в нея овцете си. Защото си умен човек и не вярвам след оная зима да вкараш други овце там.
Тъй му рече баба Сребра, а Исмаил се засмя и отвърна:
— Вярно е, че подзиме не вкарвам овце там, ала долината е голяма и хубава. Маноле кехая, кой купува долината, хората на тая баба или ти?
А Манол рече:
— Петгласец го купувам аз и селяните ми. А тапиите ще дадеш на името на тия люде. Не искам да се говори из планината, че сме взели залъка на сираците.
— Маноле кехая — тихо и скръбно рече Исмаил бей, — не искам да викам лошите духове. Ала вземи половината дялове на свое име, защото нищо не се знае.
Манол вдигна глава и му каза: — А ти знаеш ли нещо, бей?
— Каквото знам, зная го — отвърна Исмаил. — И като те познавам, мисля си, че ти пак ще дойдеш да искаш земи от мене. Петгласец стига и за пет села.