Леля Брус — едър, длъгнест екземпляр от полутежка категория с външност на гренадир, преоблечен да играе главната роля в „Лелята на Чарли“, бе от ония несломимо верни слуги, които могат да се намерят почти у всяка стара фамилия, прилепени здраво като молюски по дъното на кораб. Още като крехко девойче, по собствените й думи, макар че гледайки я сега, човек трудно би могъл да повярва някога да е притежавала девическа крехкост, тя бе дошла в Хамър Хол да бди над люлката на новородения Джони. Но по времето, когато той за пръв път прекрачи училищния праг, с което нуждата от нейните услуги можеше да се сметне за приключила, идеята за лишаване от тях вече представляваше напразна мечта. Тя бе станала такава неотменима част от дома, както и каменните лъвове на входа или странният мирис горе на тавана.
— Вие ще бъдете в старата си стая, милорд — продължи тя. — Веднага ще отида да ви я приготвя. Значи очаквам да бъдете така добър да поговорите с нея, мастър Джонатан.
— Но тя се старае колкото може, лельо Брус.
— Малко й е моженето, тогава. Просто момиче е, това си е. Воистина, като накит от злато в зурлата на свиня е жената, лишена от разум. Ето какво е написал Еклезиаст в добрата стара книга, мастър Джонатан, и добре го е написал.
Вратата се захлопна зад гърба й и Джони Пиърс, приятен младеж с хубаво, но угрижено лице, остана да седи, бучкайки мрачно с писалката си листа хартия, върху който бе писал за инспектор Джарвис — един художествен образ, към когото бе силно пристрастен. Лорд Икнъм го изгледа със загриженост. Хищни птици разкъсваха гръдта на неговия кръщелник — това бе сигурно, или той нищо не разбираше от разкъсвани от хищни птици гърди. Единствено мисълта, че Белинда Фарингдън имаше същите орнитологични проблеми и че той бе дошъл да скастри Джони като любящ кръстник, го възпряха да прояви съчувствие и милозливост.
— Какво беше всичко това? — попита той.
— Все същата история. Пак се е скарала с готвачката.
— Често ли го прави?
— Непрекъснато.
— Готвачката предупредила ли е вече, че напуска?
— Не, но и това ще стане. Готвачките не се задържат тук повече от около пет минути. Не могат да понесат леля Брус.
— Явно е труден характер, но е полезно да имаш такъв човек край себе си, ако искаш да си попреговориш Еклезиаста. Впрочем не за леля Брус, готвачките и Еклезиаста съм дошъл да говорим — рече лорд Икнъм, преминавайки по същество. — Пред нас стоят много по-неотложни въпроси. Вчера видях Бъни.
— О?
— Заведох я на обяд. Пушена сьомга, задушено пиле и плодова салата. Тя ги разчопли в гореспоменатия ред. Всъщност думата разчопли пресилва нещата. Направо си бутна чинията, без да я докосне.
— За Бога! Да не би да не е добре?
— Физически й няма нищо, но за съжаление не може да се каже същото за душевното й състояние. Там й е болката, в душата. Тя нервничи и се терзае, защото ти постоянно отлагаш щастливия ден. Защо, по дяволите, не вземеш да се ожениш за момичето, Джони?
— Не мога!
— Разбира се, че можеш. И по-добри мъже от теб са се прежалили. Аз например. И никога не съм се разкайвал. Не казвам, че самата церемония ми достави неописуемо удоволствие. Когато коленичих пред олтара, имах чувството, че очите на всички от скамейките са се вторачили в подметките на обувките ми и това ме хвърли в ужас. Аз имам стъпало, не по-зле изваяно от на кой да е друг, а обувките ми бяха направени по поръчка от най-добрите обущари в Лондон, но все пак неволната илюзия, че нося чифт гумени ботуши за газене из блатата, бе много силна. Но това бе само моментна слабост, а сетне мисълта, че само след още един-два гърча от моя страна най-прекрасното момиче на света ще бъде мое, ме укрепи като цяла седмица на минерални бани. Послушай ме, Джони, трябва да намериш кураж и да се гмурнеш. Нужна е само малко воля. Накрая ще счупиш тая писалка — рече лорд Икнъм — и което е много по-лошо, ще разбиеш сърцето на едно мило синеоко момиче с коси като зряла пшеница. Трябваше да я видиш вчера. Аз съм силен мъж и не се разчувствам лесно, но като я видях да се дърпа от задушеното пиле така, сякаш бе забъркано от Борджиите, очите ми се замъглиха. Изчервявам се заради теб, Джони, и с учудване и болка виждам, че самият ти явно си неспособен да се изчервиш заради себе си. Мисълта, че един мой кръщелник може по такъв начин да забие нож в гърба на момичето, дало му вярата и сърцето си, ме кара да осъзнавам, че кръщелниците вече не са онова, което бяха.
— Ти нищо не разбираш.
— Нито пък Белинда Фардингдън.
— Аз съм в адска каша!
Джони Пиърс потрепери при тези думи, прокарвайки трескава писалка по челото си. Суровото изражение на лорд Икнъм малко поомекна. Стана му ясно, че е кръстник на едно пиле в кълчища, а човек трябва да намира в себе си оправдание за пилета в подобна оплетеност.