— Тюх, да му се не види макар — рече той, оживявайки с приятен дружески разговор досадното чакане. — Направо невероятно, колко живо ми напомня всичко това добрите стари дни на лов за тигри в Индия. — Същото напрегнато очакване, затаил дъх от усещането, че от гъсталака всеки миг може да изскочи нещо едро, с лъщящ под палещото слънце цилиндър. Единствената разлика е, че в жарката Индия човек чака, покачен на дърво, с привързано към ствола козле, което да служи за примамка на властелина на джунглата. Предполагам, вече е твърде късно да вържем младия братовчед на вашия Барми Фипс за перилата отвън, но може би, ако някой от вас излезе на тротоара да изблее един-два пъти… Опа!
Вратата на „Демостен“ се бе разтворила и на стълбите се появи висок едър мъж на средна възраст с апоплектичен вид, който носеше копринения си цилиндър по подобие на шлема с пера на Хенри Наварски. Той застана отвън и се озърна за такси с високомерно нетърпение, сякаш смяташе, че стига на него да му се прииска такси, и в същия миг поне хиляда коли трябва да се юрнат презглава да го обслужват.
— Тигър на хоризонта — рече Скицата.
— Хем с цилиндър — отбеляза Образът. — На ваше място бих го взел на мушка.
— Само чакам да видя бялото на очите му — отвърна лорд Икнъм.
Понго, добил до момента изражението на мъж, комуто са обърнали внимание, че към пеша на палтото му е прикрепена бомба с часовников механизъм, повтори своя номер с порязаната птица, влагайки този път още повече чувство. Единствено фактът, че бе намазал косите си обилно с брилянтин, докато приготвяше тоалета си тази сутрин, спираше прилежно подредените му къдри да се изправят и всеки отделен косъм да щръкне неудържимо нагоре.
— За Бога, вуйчо Фред!
— Да, момчето ми?
— Не можеш да катурнеш цилиндъра на тоя човек.
— Не мога ли? — учудено повдигна вежди лорд Икнъм. — Странни думи от устата на един потомък на доблестния ни род. Дали нашият представител на кръглата маса на крал Артур е казвал „не мога“, когато са го пращали да върви да спасява прелестни дами от двуглави лами? Дали когато Хенри е призовал при Арфльор3: „Напред към пробива за сетен път, другари мои, напред или стената запушете с телата на нашите английски мъртъвци“, е чул зад гърба си някой Туисълтън малодушно да казва, че не е убеден дали ще успее да се справи? Не! Въпросният Туисълтън, представил се не по-зле и в последвалата битка при Ажанкур, се хвърлил в боя с изплезен език и бил сърцето и душата на дружината. Но може би у теб витае съмнение относно моите способности? Дали у него старите умения не са се заличили, се питаш ти? Бъди спокоен. Всичко, което е правил Вилхелм Тел, аз мога да направя по-добре.
— Но това е старият Бастабъл.
Същото твърдяха и очите на самия лорд Икнъм, но подобно откритие ни най-малко не можеше да отслаби решимостта му. Макар да нямаше нищо против сър Реймънд Бастабъл, той виждаше у него доста предизвикващи неодобрение неща. По-специално намираше изтъкнатия адвокат твърде горделив, високомерен и прекалено доволен от самия себе си.
И тази му преценка в никакъв случай не бе погрешна. Може в Лондон и да се намираха хора, имащи за сър Реймънд Бастабъл по-високо мнение от това на самия сър Реймънд Бастабъл, но човек трудно би могъл да ги открие, а чувството за различие и превъзходство над останалия свят неминуемо води след себе си арогантност. Отношението на сър Реймънд към тези около него — племенника му Козмо, неговия иконом Пийсмарч, партньорите му на бридж, келнерите в „Демостен“ и най-вече сестра му Фийби Уиздъм, която се грижеше за домакинството му и почти ежедневно бе довеждана от него до състояние на тресяща се, сълзлива буца желе — бе неизменно отношение на раздразнително племенно божество, което няма намерение да търпи глупости от страна на боготворителите си и е готово, в случай че димящото жертвоприношение дори на косъм не оправдае очакванията му, да се разрази в гръмовен гняв. Тъй че едно събаряне на цилиндъра с бразилски лешник щеше, по мнението на лорд Икнъм, да направи от него по-добър, по-мек и обичлив човек.
— Да, той там яде и пие.
— Та той е брат на леля Джейн.
— Половин брат би било по-точно казано. И все пак, както гласи мъдрата стара пословица, по-добре половин, отколкото никакъв.
3
Град във франция на Сена, близо до Ламанша, превзет през 1415 г. от английския крал Хенри Пети. — Б.пр.