И той излезе от стаята, но след секунда се появи отново, спирайки върху Козмо мъгляв доброжелателен поглед.
— Играете ли на „прескочи кобила“?
Козмо доста едносрично отвърна, че не играе.
— А би трябвало. Никога не подминавайте възможността да поиграете на „прескочи кобила“. Това е най-хубавата от всички игри и при това никога няма да се професионализира. Е, довиждане, скъпи приятелю, много се радвам, че се запознахме. Отбийте се пак и следващия път доведете и милата си съпруга.
Известно време след като старият джентълмен се изниза навън, замайващото усещане, че се намира в някакъв странен, кошмарен свят, обхващащо повечето хора след задушевен разговор на четири очи с Хауард Саксби, държеше здраво Козмо в своята хватка. Той седеше неподвижен и дишаше на пресекулки през полуотворена уста. После вцепенението отстъпи място на негодуванието. Както Роджет би го дал в своя отличен синонимен речник, той бе сърдит, яростен, гневен, побеснял, разлютен, извън себе си, излязъл от кожата си, в дълбоко възмущение и пукащ се от яд. И реши да даде някакъв израз на своето присъствие. Ето защо стана, натисна бутона върху бюрото на господин Саксби и задържа палеца си върху него с такава сила, че секретарката, отговорила на позвъняването, го стори твърде атлетично, решила, че старият Саксби най-сетне е получил апоплектичния удар, който целият персонал очакваше от години.
— Искам да видя някого — рече Козмо.
Трепвайки под огнения му взор, подобен на флотски прожектор, девойчето едва смогна да си поеме дъх и каза:
— Да, сър. — След което, понеже човек се интересува от тия неща, добави: — Кого?
— Някого, някого, някого, някого!
— Да, сър — отвърна девойчето и се оттегли. Отиде до втората врата надолу по коридора и почука. Роджет би я описал в този миг като разстроена, объркана, смутена, извадена от равновесие и шашната (разг.), а когато се намираха в подобно състояние на духа, служителите на литературна агенция „Едгар Саксби“ винаги търсеха Барбара Кроу, знаейки, че могат да разчитат на нея за съчувствие и градивен съвет.
— Влез — чу се отвътре мелодичен глас, глас, подобен на хубаво отлежало бургундско, преобразувано в звук. — О, здравей, Марлийн, виждаш ми се развълнувана. Какво има?
— В кабинета на стария Саксби има един джентълмен, който казва, че иска да види някого.
— Че не може ли да види самия Саксби?
— Той не е там, госпожа Кроу.
— А така, браво! — рече Барбара, която познаваше навиците на господин Саксби. — Хукнал пак значи и оставил горкия човек. Е, добре, ще ида да го успокоя.
Тя каза това уверено и увереността й бе основателна, защото още щом я зърна, праведният гняв на Козмо значително се уталожи. Едва преди миг той бе готов да сложи целия персонал на литературна агенция „Едгар Саксби“ под меча, но сега бе склонен да направи едно изключение в полза на този негов член. Стоящата пред него личност бе свеж полъх след плетящия чорапи дърт музеен експонат, обърнал мислите му в посока на разруха и хаос.
Вероятно почти всеки, дори някой двуглав урод, би се сторил приятен на Козмо след стария Саксби, но слагайки печата на своето одобрение върху Барбара Кроу, той имаше пълно основание. Лорд Икнъм, споменавайки името й пред Понго, бе употребил прилагателното „красива“. Макар то да не беше съвсем точно, не можеше да се отрече, че бе твърде привлекателна. Имаше кафяви очи, кестенява коса, нос точно какъвто трябва и широка шеговита уста, която охотно се усмихваше, както и в този момент. Характерът й също по свой собствен начин беше неустоим. От нея се излъчваше приветлива енергичност, която казваше: „Да, да, прав сте, виждам, че имате проблеми, но оставете всичко на мен.“ Свирепи автори, влезли в агенцията като лъвове, излизаха оттам като агънца, след като бяха поговорили с Барбара Кроу.
— Добър ден — рече тя. — Мога ли да ви услужа с нещо? Предадоха ми, че сте разговаряли със стария Саксби. Много лекомислено от ваша страна. Какво ви накара да го потърсите?
— Той ми писа. Каза, че искал да поеме разпространението на моя роман „Време за коктейли“.
— „Време за коктейли“? Мили Боже! Да не би вие да сте Козмо Уиздъм?
— Да.
— Навремето познавах вашия вуйчо. Аз съм госпожа Кроу.