— Да.
— Хубаво. Капка по капка вир става.
— Може дори да поостане. Каза, че се занимавал с наблюдение на птици.
— Нима? Никога не съм познавал тази негова страна. Всичките ни досегашни срещи са се състояли в „Демостен“, където птиците са малко и нарядко. Предполагам, че управата е много строга относно членството им в клуба. Ти наблюдаваш ли птици, Джони?
— Ако срещна някоя, която ми се нрави, мога да й кимна или махна с ръка, но и през ум не би ми минало да ги дебна и да се зверя в домовете и личния живот на нашите пернати приятели. Това трябва да си е живо проклятие за тях. Не мога да си представя нищо по-неприятно за една чинка или мушитрънче от това тъкмо като са се настанили да прекарат вечерта с лула и хубава книга и си казват: „Е, те това е животът“, да вдигнат очи и да зърнат как старият Саксби се пули насреща им. Имайки предвид, че дори силни мъже потръпват, срещайки тоя негов мътен рибешки поглед, можем да си представим какъв би бил ефектът му върху една чувствителна песнопойна птица. Но да оставим сега стария Саксби и пилетата му. Кажи ми как мина срещата с Бъни. Как изглеждаше тя? Весела? Искряща?
— О, да.
— Великолепно. Опасявах се, че след това леко опъване на отношенията помежду ви е могла да ти приложи варианта „Полярен кръг“ или, както понякога я наричат, формулата на фризера. Хладна. Безразлична. Дълги паузи в разговора и извърнато настрани лице, показващо само профила. Но ти разсея тревогите ми.
— Де да можеше някой да разсее и моите.
— Защо, какво има? Нали казваш, че била искряща и весела?
— Искряща и весела — да, но не към мен.
Лорд Икнъм смръщи вежди. Кръщелникът му, изглежда, отново изпадаше в дразнещия си навик да говори с недомлъвки.
— Не бъди потаен и загадъчен, момчето ми. Започни отначало и нека каквото ти е на сърцето, това да е и на езика. Покани ли я на обяд?
— Да и тя доведе със себе си един тиквеник на име Норбъри-Смит.
Лорд Икнъм бе шокиран и потресен.
— Довела е друг мъж? На една среща, предназначена да слее отново две влюбени сърца след дълга раздяла? Направо ме гръмна. Поне предложи ли някакво обяснение за тоя безподобен гаф?
— Той й бил казал, че сме съученици, та затова решила, че ще се радвам да го видя отново.
— Мили Боже! И докато говореше, се усмихваше широко?
— Да. Изобщо доста се усмихваше. Норбъри-Смит! — продължи Джони горчиво. — Не го бях виждал поне от десет години. Станал е борсов посредник, въшлив е с пари и изглежда като филмова звезда.
— О, небеса! И как се държаха те един към друг, сърдечно?
— Тя не откъсваше очи от него. И не спряха да си бъбрят, сякаш бяха младоженци на меден месец.
— Оставяйки те извън разговора?
— Със същия успех можех да бъда нарисуван на стената.
Лорд Икнъм пое дъх през стиснатите си зъби. Лицето му бе мрачно.
— Тая работа не ми харесва, Джони.
— И на мен не ми хареса.
— Това е познатата формула „Е, щом ти не щеш да ме вземеш, има други, които ме искат“, която твърде често означава, че женският индивид, след като е обмислил добре положението, е решил, че наближава моментът да сложи точка. Знаеш ли какво си мисля, Джони?
— Какво?
— Трябва да се ожениш за това момиче час по-скоро.
— И да я доведа тук, където леля Брус витае наоколо като отровен газ? Хайде да не навлизаме отново в тази тема. Не бих могъл да й изиграя такъв долен номер. — Джони млъкна и изгледа кисело своя събеседник. — Какво се хилиш?
Лорд Икнъм потупа покровителствено ръката на своя кръщелник.
— Ако имаш предвид одухотворената усмивка, която виждаш върху лицето ми — рече той, — а аз се съмнявам, че един Флобер с неговата страст към точното слово би я нарекъл хилене, ще ти кажа защо се усмихвам одухотворено. Храня силни надежди, че в скоро време мрачната заплаха откъм леля Брус ще бъде отстранена.
Джони не намери у себе си сили да сподели този оптимистичен възглед.
— По какъв начин? Откъде ще взема петстотин лири?
— Може и да не ти се наложи. Виждаш ли онзи велосипед, опрян край задния вход? — посочи лорд Икнъм. — Това е арабският жребец на полицая Макмърдо. В момента той е в кухнята и двамата с нея уточняват нещата.
— Нищо няма да излезе.
— Не съм съгласен. Предвиждам съществени резултати. Трябва да ти спомена, че откакто съм тук, често беседвам с Макмърдо и той ми се довери като на съпричастен по-голям брат, изливайки пред мен цялата си неопетнена полицейска душа. Останах поразен, научавайки по какви погрешни пътища се е мъчил да преодолее пазарната неотзивчивост на леля Брус. Представяш ли си, Джони, той спорил с нея, умолявал я, залагайки върху благата дума и гласа на разума. Сякаш думите, колкото и благи да са, биха могли да стопят ината на една жена, чиято майка, убеден съм в това, е била уплашена на младини от глуха пепелянка18. Действие е нужно, Сирил, казах му аз — името му впрочем е Сирил, — и с цялата жар, на която бях способен, го убедих да зареже приказките и да изпробва системата Икнъм.
18
Лорд Икнъм намеква за онзи пасаж от „Молитвеника“ на Англиканската църква, в който се казва: „Отровни са като отрова на пепелянка, дори като глуха пепелянка, запушила уши и отказваща да чуе гласа на своя заклинател, колкото и изкусно да се опитва да я омагьоса“. 58:4. — Б.пр.