Тя я размахваше небрежно, както някое конте от епохата на Регентството би размахвало лакираното си бастунче.
16.
Макар че нищо в нерушимото му спокойствие не го издаваше, когато приседна в люлката и се приготви да започне представлението, лорд Икнъм не бе в типичното си ведро разположение на духа. Беше овладян от гузното чувство за допусната нехайност, което обзема генералите, когато, ставайки една сутрин, открият, че лекомислено са се оставили да бъдат обкръжени. Когато условията са като тези в Хамър Хол, каза си той, можеше да поразмисли, преди да дойде да се въргаля в тоя хамак, далеч от очите и ушите на приятели и съюзници. Благоразумният мъж, знаейки, че зад всяко дърво и храст на провинциалния дом, в който е отседнал, се крият лешояди, си отваря очите на четири къде ходи. А тъй като той бе ходил, без да си отваря очите дори на две, сега бе изпаднал в положение като ония, в които постоянно се навираше героят на неговия кръщелник инспектор Джарвис. Рядко имаше криминален роман на Джонатан Пиърс, в който инспектор Джарвис рано или късно да не се озове овързан като сарфалад върху буре с барут с тикнат в него запален фитил или в някой зимник, вкопчен гуша за гуша с един от ония неприветливи индивиди, наричани обикновено „гадни типове“.
И все пак, макар да осъзнаваше, че това е един от моментите, в които мъжеството на човека бива подложено на изпитание, той стори всичко възможно да разведри обстановката.
— Виж ти, виж ти — възкликна сърдечно. — Ето къде сте били! А пък аз май съм позадрямал. Това ми напомня за едно преживяване на покойния Абу бен Адем20, който, както вероятно сте чували, една нощ се събудил от дълбокия си мирен сън и открил до постелята си ангел, пишещ в златна книга. Как ли му е изкарал ангелите на горкия човечец!
Интересът на Ойли и половинката му към Абу бен Адем и всички ангели небесни не заслужаваше внимание. Никой от двамата не изяви желание да обсъди този екстравагантен епизод от един явно наситен с нестандартни премеждия живот. Госпожа Карлайл в частност недвусмислено даде да се разбере, че потокът на мислите й тече не в литературно, а в делово русло.
— Да го халосам ли? — попита тя.
— Още не — отвърна Ойли.
— Правилно — отбеляза дружески лорд Икнъм. — По мое мнение в днешния свят има твърде много насилие, което аз от все сърце и душа осъждам. Четете ли Мики Спилейн?
Но и този опит да вкара разговора литературен коловоз излезе неуспешен.
— Давай насам — рече Ойли. Тонът му бе непрекословен.
— Не ви разбрах?
— Чу кво казах. Помниш ли, дето ме накара да си обърна джобовете?
— Не съм съгласен с думата „накара“. Нямаше и следа от принуда.
— Така ли? Е, сега пък има. Я да видим кво има в джобчетата инспектор Джарвис.
— Но, разбира се, скъпи приятелю, разбира се — закудкудяка лорд Икнъм, изпълнен с ведра охота да услужи, която следваше да отслаби надвисналото напрежение, ако не и да му види сметката, и едно след друго на бял свят се появиха носна кърпа, табакера, запалка, тефтерчето, в което си записваше велики мисли, когато го споходеха, и едно копче, откъснало се от ризата му. Ойли хвърли безрадостен поглед на купчинката, после вдигна очи към жена си и рече укорително:
— Видя ли, че не е у него.
Но Гърти с нейната женска интуиция не се даваше лесно.
— Рапон такъв, да не мислиш, че ще го разнася из джобовете си? Сигурно го е зашил в подплатата или нещо от тоя род.
Тъй като случаят бе точно такъв, лорд Икнъм за миг изпита съжаление, че Гордън Карлайл не си е избрал по-малко схватлива другарка в живота. Ако бе отвел до олтара някоя блондинка, например, това значително би опростило положението. Блондинките са известни с ограничения си умствен товар. И все пак той продължи да дава всичко от себе си.
— Какво точно търсите? — попита съпричастно. — Може би ще успея да ви помогна.
— Много добре знаеш кво търсим — отвърна Ойли. — Онуй писмо.
— Писмо… Писмо? — Лицето на лорд Икнъм се разведри. — А, писмото! Скъпи приятелю, че защо не казахте веднага? Вярвам, не мислите, че ще държа у себе си един толкова важен документ. Естествено, че го депозирах в сейфа на банката си.
— Нима? — рече Ойли.
— Нима? — рече и жена му и стана пределно ясно, че и двамата не притежават истинската вяра, която предполага да се довериш, без ръка да види и око да пипне. — Ойли!
20
Кратка поема от английския поет Лий Хънт (1784–1859), оказал силно въздействие върху английските романтици Байрон, Шели и Кийтс. Абу бен Адем пожелал да бъде вписан в златната книга като обичащ ближните си и затова посетилият го ангел му показал имената на благословените от Божията любов, където бен Адем оглавявал списъка. — Б.пр.