— Как така?
— Че то е очевидно. Човек не може година подир година да разправя на хората в съда, че доказателствата им са изфабрикувани от лъжи и измислици, без да започне в крайна сметка да си вири носа. Характерът му се променя. Той се превръща в кофа с помия. Това, от което Бийфи се нуждае, естествено, е една добра съпруга.
— А — рече Понго, който наскоро се бе сдобил с такава, — виж, това е вече приказка. Де да си имаше някоя като Сали…
— Или като моята мила Джейн. Кой каквото ще да казва, бракът е свято нещо. Винаги съм твърдял, че имаш ли жена, имаш всичко. Най-лошото, което можеше да се случи на Бийфи, бе когато Барбара Кроу му даде пътя.
— Коя е Барбара Кроу?
— Момичето, което той изпусна.
— Името ми се струва познато.
— Вероятно съм я споменавал. Познаваме се от години. Вдовица е на един мой приятел, който загина при автомобилна злополука.
— Да не би да работи в киното?
— Със сигурност не. Младши съдружник е в издателство „Едгар Саксби и синове“. Чувал ли си ги?
— Не.
— Нищо, и те не са чували за теб. Та навремето Бийфи беше сгоден за нея, а после изведнъж научих, че са скъсали. Много жалко. Тя е красива, притежава чудесно чувство за хумор и почти няма нужда от хандикап4 на игрището за голф. Тъкмо жена за Бийфи. Освен че щеше да го научи най-сетне да прави завършващи удари, което винаги е било слабото му място, щеше и да възвърне човешкия му лик. Но не било писано. Каза ли нещо?
— Казах: тъжна история.
— И едва ли би могъл да се изразиш по-точно. Но все пак да погледнем на нещата откъм слънчевата им страна. Нали знаеш, всяко зло за добро. Дори нещата да не са съвсем розови в лагера на Бастабъл, в сектора на Джони Пиърс всичко е цветя и рози. Какво успях да ти разкажа за Джони по време на обяда? Вече не си спомням. Споменах ли, че леля ти Джейн, упражнявайки византийските си умения, успя да склони Бийфи да наеме за срок от пет години оная негова къща в Хамър Лодж?
— Да, каза ми.
— И че е сгоден за очарователна девойка? Белинда Фарингдън, известна сред близките си като Бъни?
— И това също.
— Е, значи си достатъчно вътре в неговите дела и вярвам, ще се съгласиш с мен, че пред него се простира едно щастливо и безоблачно бъдеще. Далеч по-различно от онова, което, ако се вярва на твоите млади приятели в „Търтеите“, очаква юначния тим на „Хароу“. Но, ето ни вече тук, в Меката на британския крикет — рече лорд Икнъм, прекъсвайки разсъжденията си със спирането на таксито пред игрище „Лордз“. — Да ме вземат мътните!
— Сега пък какво има?
— Ех — рече лордът, обхождайки с очи морето от цилиндри пред себе си, — де да ми беше тук прашчицата!
Те влязоха в спортното съоръжение и Понго, сърдечно поканен от своя вуйчо да му прави компания, подрипна, като да му бяха пуснали конска муха, отвръщайки, че би предпочел по-нататък да се оправя сам. Негов нерушим принцип, обясни той, било никога вече да не се появява на публични места с главата на фамилията, ако може да го избегне. Той живо напомни на роднината си какво се бе случило през онзи паметен ден на кучешките надбягвания и лорд Икнъм се съгласи, че упоменатият епизод действително е бил в някои отношения злощастен, макар, по неговите думи, самият той винаги да твърдял, че един по-мъдър съдия спокойно е можел да се ограничи и с обикновена забележка.
По стара традиция на мачовете между „Итън“ и „Хароу“ човек отделя доста време в обикаляне на трибуните и поздравяване на познати, тъй че след раздялата със своя племенник лорд Икнъм се поразходи наоколо, обменяйки учтиви любезности с този и онзи. Много от срещнатите познати лица бяха едновремешни съученици на лорда и фактът, че повечето изглеждаха така, като че ли никога повече няма да подгонят топка по терена, му напомни отминалите години, потискайки цветущото му настроение, доколкото то въобще можеше да бъде потиснато. Ето защо той с облекчение отбеляза приближаването на някой, който въпреки шкембенцето, румените бузки и вдлъбнатия от едната страна цилиндър все още бе далеч от старческото оглупяване. И поздравът му бе топъл и сърдечен.
— Бийфи, стари приятелю!
— А, Фредерик — отвърна разсеяно сър Реймънд Бастабъл. Мислите му бяха другаде. Душевно той бе достатъчно в наличност, за да рече: „А, Фредерик“, но съзнанието му бе твърде далеч от неговия полузет. Той разсъждаваше върху облика на съвременния млад мъж. И в момента, в който лорд Икнъм го приветства, тъкмо бе изградил пред умствения си взор картина на вътрешността на „Олд Бейли“5, където той самият, с перука и в копринена тога, с безмилостна суровост подлага на кръстосан разпит мерзкия представител на тази порода, гътнал неговия цилиндър.
4
Ограничение, което се налага на състезател с по-големи възможности, или аванс, който се отпуска на по-слаб състезател, за да се изравнят шансовете им да спечелят. — Б.пр.