— Не.
— Щели да се женят.
— Знам.
— Но тя развалила годежа.
— Да.
— Е, кой би могъл да я вини? Аз самият за нищо на света не бих взел младия Бастабъл.
Козмо нетърпеливо разрови чакъла с крак.
— Какво е казала, все пак?
— Виж, това никога няма да узнаем. Какво казват жените в такъв случай? Може би „На си ти пръстена и писмата и си ми върни моите“.
— За кинаджиите…
— А, кинаджиите. Да, както споменах, записал съм тук всяка думичка. — Той се взря в листчето. — Тя каза: „Извини ли му се?“, а аз казах: „Да, извиних се“, и тогава тя каза: „Той притисна ли те до гърдите си?“ и аз казах: „Не, младият келеш, слава Богу, не ме притисна до гърдите си, но ме черпи една цигара“, и тя каза: „Добре тогава, кажи му, че от «Медула-Облонгата-Глуц» дават сто и петдесет хиляди и нашият човек в Холивуд се връща отново при «Супърба-Луелин», за да ги помпа.“ Говори ли ви нещо всичко това?
Козмо пое дълбоко дъх.
— Да — рече той. — Говори ми.
И внезапно старият господин Саксби, при все рибешкия си поглед и смачкана от валяк външност, му се видя почти красив.
Сър Реймънд Бастабъл междувременно, тършувайки като охранена хрътка тук и там, започваше да изпитва съжаление, че не се възползва от съдействието на своя спътник. Без да разполага с никакъв начин да разбере къде на тоя проклет остров господин Саксби бе видял лорд Икнъм да се върти насам-натам и да се навежда, той се намираше в положението на човек, тръгнал да търси пиратско злато без помощта на пожълтялата карта, гласяща „2 румба NE“, „16 разкрача S“ и други ценни указания, а всеки, който някога е търсил пиратско злато, ще ви каже каква спънка е това. Пожълтялата карта е от първа необходимост.
Островът бе доста гъсто залесен — или може би храстясал би била по-точната дума — и богат на бодливи шубраци, които се вкопчваха с костеливи ръце в дрехите му, както и на насекоми, които явно гледаха на врата му като на идеално място за тазгодишната си юбилейна сбирка. „Хайде всички да навестим врата на Бастабъл“, изглежда, бе модният зов в света на ципокрилите. Освен това му беше много горещо, усещаше силна жажда, а в ушите му се бе появил съскащ звук, който не му се нравеше. Той със сигурност означаваше, че кръвното му налягане се разиграва, а сър Реймънд винаги гледаше накриво своето кръвно налягане.
Тъкмо изправяше снага след поредния половинминутен опит да открие едно от онези места, тъй чести в литературата, където при старателно вглеждане човек може да забележи, че земята скоро е била разравяна, когато осъзна, че е бил несправедлив към своето кръвно. Съскащият звук произхождаше не от него, а от устните на един великолепен лебед, появил се от храсталака зад гърба му и съзерцаващ го с неприкрита и недвусмислена заплаха. Има мигове, когато, срещайки лебед, ние си казваме, че сме срещнали приятел и другар. Този не бе от тях. От пръв поглед можеше да се види, че шансовете за духовно единение между него и птицата котки ги драли и кучета ги яли.
В подобни нелеки минути винаги е важно да вникнеш в гледната точка на другия, а що се отнася до лебеда, той с лекота можеше да защити своята. Когато малката ти женичка мъти наблизо и иска да бъде оставена насаме със свидните си яйца, естествено е да намираш натрапниците за нежелани. Вече му се бе наложило да приеме твърд курс спрямо лорд Икнъм и сега, тъкмо когато бе решил, че злото е изскубнато из корен, ето ти тебе още един човековредител. Това бе достатъчно, за да изкара от търпение всеки свестен лебед и историята, този безпристрастен съдник, би се произнесла, че като издаваше шипящи звуци, гледаше накриво, разперваше докрай криле и ровеше с крака, предупреждавайки за предстоящата фронтална атака, този специално имаше пълно основание. Лебедите, както всеки орнитолог знае, не могат да бъдат предизвиквани до безкрайност.
Сър Реймънд, както и лорд Икнъм, не бе плах мъж. Ако в Хамър Лодж проникнеха крадци, той без колебание бити заблъскал по чутурите със стика си за голф, а и често се бе случвало така да изгледа пътен полицай в очите, че онзи да се спаружи. Но и най-храбрият може лесно да загуби и ума, и дума при вида на разлютен лебед. Възможно бе, започвайки своето отстъпление, сър Реймънд да смяташе, че го прави с достойнство, но на практика препускаше като момченце от църковния хор, решено да спечели спринта на сто ярда. Единствената му мисъл бе час по-скоро да се добере до лодката, в която го очакваше господин Саксби.
Достигайки до бреговата линия с чувства, сродни с онези на Десетте хиляди на Ксенофонт22, зърнали най-сетне морето, той с недоумение откри, че господин Саксби никак дори не го очаква. И докъдето взорът му стигаше, нямаше пукната лодка. Пред него се простираше онова, което поетът Тенисън красиво бе нарекъл сияйни езерни води, ала погледът му не регистрираше нищо, което да му позволи да плава по тях. А междувременно шипящият звук, който погрешно бе приписал на кръвното си налягане, се приближаваше все по-плътно. Лебедът не бе от онези лебеди, които зарязват битката бита-недобита. Хванеше ли се веднъж на хорото, той го играеше, докато свитки му засвяткаха от очите. И като хвърли припрян поглед през рамо, сър Реймънд го видя да пристига не по-малко победоносно от американската морска пехота.
22
Гръцки историк и философ (ок. 430–ок. 352 пр.Хр.), любим ученик на Сократ. През 401 г. се присъединява към похода на Кир Младши срещу брат му Артаксеркс с цел да опише събитието, но след като Кир загива в бой, а пълководците са избити от персите, повежда 10 000 гръцки воини и ги извежда до Черно море. — Б.пр.