Мигът изискваше вземане на светкавично решение и той го взе. Част от секундата по-късно вече беше във водата и плуваше с енергични махове към брега.
Тъкмо по времето, когато той устремно се хвърли към своето спасение, неговата сестра Фийби се намираше в спатията си и пробваше нова прическа.
Тъй често досега тъжно задължение на пишещия тези редове бе да я представя в състояние на тревога и ронеща сълзи, че сега е удоволствие да има възможността да я покаже весела и лъчезарна. Дори самият Шерлок Холмс да я видеше застанала тъй пред огледалото, не би могъл да открие чрез дедуктивния си метод, че не е мигнала цяла нощ, бдейки над преял и повръщащ кокер шпаньол. В очите й имаше блясък, настроението й бе приповдигнато и тя си тананикаше палава мелодийка.
И нищо чудно. Дори само сензационното разкритие на лорд Икнъм за огъня, бушуващ в гърдите на Албърт Пийсмарч, би било достатъчно, за да я издигне до висините, а към него трябваше да се прибави и утешителното уверение, че противно на опасенията й нейният брат Реймънд не е кандидат за лекарската опека на сър Родерик Глосъп. Вероятно нищо освен откритието, че земята под краката й е боготворена от един иконом, към когото тя от дълго време хранеше чувства, по-дълбоки и по-топли от обикновеното приятелство, не може да укрепи духа на една жена така, както съзнанието, че нейният брат, зеницата на окото й, въпреки всички свои неизброими недостатъци, няма разхлопани дъски. Ето защо разбираемо бе, че Фийби Уиздъм си тананикаше игриви мелодийки. Една по-слаба жена би запяла.
Огледалото се намираше до прозореца, гледащ към езерото, и хвърляйки едно око навън, докато се обръщаше, за да види новата си прическа в профил, взорът й бе привлечен от нещо необичайно, което се случваше във водата. Там имаше тюлен, плуващ енергично към брега, и това я учуди, тъй като никога не бе подозирала, че в едно затворено езеро може да се въдят тюлени.
Обаче не се въдеха. Когато тюленът взе, че излезе от водата в края на своето плаване, тя видя, че си е създала погрешно впечатление относно биологичния му вид. Това беше, както господин Саксби би казал, не толкова тюлен, колкото нейният брат Реймънд. Той бе облечен, както обикновено в провинцията, със спортно сако, сив панталон от каша и цветна риза.
Тя го гледаше втрещена. Старите й страхове я връхлетяха отново. Нима мъжете, чийто дъски не хлопат, плуват в езера с все дрехите си? Много рядко, каза си Фийби, опасявайки се от най-лошото.
18.
В осем и четирийсет и пет същата вечер лорд Икнъм можеше да бъде видян — и беше видян от собственика Рупърт Морисън, притежаващ лиценз за продажба на бира, вино и концентрати, който лъскаше чаши зад бара — седнал в кръчмата на селската странноприемница да гледа телевизия пред халба домашно пиво. Като изключим спорадичните лекции на викария за отпуската му в Светите земи, илюстрирана с диапозитиви, в Давтейл Хамър нямаше кой знае колко нощен живот. Телевизионният приемник в „Бръмбарът и трънката“ предоставяше на местните търсачи на удоволствия, кажи-речи, единственото средство да го ударят на живот след залез-слънце.
Впрочем твърдението, че лорд Икнъм гледаше телевизия, може би бе до известна степен подвеждащо. Наистина очите му бяха насочени към екрана, но онова, което ставаше там очевидно по време на силен снеговалеж, не се регистрираше от съзнанието му. Мислите му се намираха другаде. Той прехвърляше в ума си настъпилата в делата му криза, кроеше и режеше планове за действие с оглед извеждане на нещата до техния най-приемлив край.
Въпреки собствената му хвалба, че не е лесно да се отчае един Икнъм, той не можеше да скрие от самия себе си, че неотдавнашното объркване на сметките му от страна на оня лебед го бе поставило в нелеко затруднение. С една тъй войнолюбива и несговорчива птица, обхождаща територията, заравянето на писмото на острова очевидно бе извън сферата на осъществимата политика, а имайки предвид Козмо Уиздъм и двамата Карлайл, дебнещи наоколо в стила, популяризиран от войските мадиамски23, всяко алтернативно място за неговото поместване трябваше да бъде наистина много сигурно. Доказателство за костеливостта на проблема, който се мъчеше да разчупи, бе, че в миг на слабост наистина допусна възможността да стори онова, което се бе опитал да убеди скептичните Карлайл, че е сторил — а именно да депозира писмото в банка.
23
Според Библията (Книга Съдии Израилеви, 6) „тежка бе ръката на мадиамци… и колчем Израил посее, дойдат мадиамци и нападат на него, и изтребват земните дарове“. — Б.пр.