— Какво!
— Да, милорд. От всичко това е трудно човек да отсее фактите и да си направи някакви заключения. Да беше се свил на кълбо, щях да кажа, че не бива да се вярва особено на думите му, но с тия изпружени крака вече започвам да се питам дали пък няма нещо вярно в тях. От друга страна, възможно ли е една деликатно сложена госпожа да тръгне да тряска…
Той замлъкна и лицето му, допреди секунда наподобяващо това на хрътка по следа, доби изражението на болна от любов овца. Друго деликатно сложено женско създание се бе появило на хоризонта в образа на леля Боус. Тя му хвърли един надменен поглед и се обърна към лорд Икнъм.
— Търсят ви по телефона, милорд. Сър Реймънд Бастабъл от Хамър Лодж. Вече трети път тази сутрин звъни и иска да говори с ваше благородие.
Докато вървеше по коридора към кабинета на Джони, където се намираше телефонът, лорд Икнъм чувстваше пулсиране в слепоочията и лек световъртеж, появяващи се обикновено само след разговор със стария господин Саксби. Разказът на Макмърдо го хвърляше в дълбоко недоумение. След като, по израза на достойния пазител на реда, отсееше фактите, ставаше очевидно, че по една или друга причина госпожа Гърти Карлайл е употребила оная своя палка по темето на Козмо Уиздъм — халосала го е веднъж, както самата тя би казала, — но защо, по дяволите? Защото не е харесвала младежа? В пристъп на момичешка игривост? Или просто за да си запълни времето до обяд? Като че ли най-добре беше да изхвърли от мислите си този въпрос и да не се опитва да разгадае дълбоките й подбуди. Тия лешояди явно се подчиняваха на свои собствени, никому неизвестни закони.
С пристигането си в светата обител на Джони той вдигна слушалката и подскочи няколко инча нагоре, когато глас, подобен на лъвски рев в час за хранене, му прониза тъпанчето.
— Фредерик! Къде беше досега, мътните да те вземат?
— Просто бях поизлязъл, Бийфи — рече кротко лорд Икнъм. — Да се разходя насам-натам и да се порадвам на слънчицето. Разбрах, че си се опитвал да се свържеш с мен. Какъв е проблемът?
Доколкото можа да установи посредством слушалката, сър Реймънд се давеше.
— Аз ще ти кажа какъв ми е проблемът! Знаеш ли какво прочетох във вестника тази сутрин?
— Струва ми се, че мога да се сетя. Имаше го и снощи във вечерния вестник.
— За „Време за коктейли“? За това, че ония дават сто и петдесет хиляди долара за филмовите права?
— Да. Доста пари.
— Аз най-добре знам колко са много. И всичките отиват в джоба на оня проклет Козмо, освен ако ти не постъпиш като почтен човек, Фредерик.
— Искаш да кажеш, да разпръсна сладост и светлина? Това винаги е било моята цел, Бийфи.
— Тогава, за Бога, дай ми онова негово писмо. То е единственото доказателство, че аз съм написал книгата. Фредерик — каза сър Реймънд, вече с умоляваща нотка в гласа, — в нищо не можеш да ме упрекнеш. Трябва да си чул от Фийби досега, че през последните две седмици държането ми към нея е било… каква беше думата?
— Ангелско.
— Точно така, ангелско. Питай Пийсмарч дали поне веднъж съм й повишил тон. Питай когото щеш.
— Не е необходимо да провеждам анкети, Бийфи. Цял Давтейл Хамър знае, че що се отнася до нея, отношението ти е на човек, отпъждащ мухите от спящата красавица. Няколко души ми казаха, че при лошо осветление са те объркали с рицаря Ланселот.
— Тогава?
— Но дали това щастливо положение на нещата ще трае дълго?
— Разбира се, че ще трае.
— Имам ли твоята дума на мъж и ветеран от оксфордския отбор по ръгби?
— Естествено. Чакай малко. Виждаш ли това тук?
— Съжалявам, Бийфи, кръгозорът ми е ограничен.
— Това е библия и аз съм готов да се закълна върху нея…
— Скъпи приятелю, твоята дума е достатъчна. Но не забравяш ли нещо? Ами политическата ти кариера?
— Майната и на политическата ми кариера! Не ща политическа кариера, искам си сто и петдесетте хиляди долара.
— Добре тогава, Бийфи. Можеш да си отдъхнеш. Парите са твои. Иди доведи Албърт Пийсмарч на телефона.
— Какво?
— Дай ми да говоря с него, за да му кажа да ти предаде това писмо. Наложи се да му го оставя на съхранение, тъй като зли хора са по петите ми, а човек никога не знае дали рано или късно американската морска пехота няма да я сварят неподготвена. Позвъни ми пак, когато го намериш. Нямам намерение цял ден да стърча с тая слушалка в ръка.