Какъв по-щастлив изход тогава от този да използва благоденстващия младеж на мястото на Бийфи?
Едва бе стигнал до това удовлетворително решение, когато, поглеждайки навън през френските прозорци, зърна самия благоденстващ. Той прекосяваше терасата с приведена глава и натежали нозе, сякаш излязъл от картината „Бурлаци на Волга“.
И ако някой имаше всички основания да се нрави в този момент на волжски бурлак, то това бе Козмо Уиздъм. Зад лявото ухо на приведената му глава процъфтяваше огромна буца, изключително болезнена при резки движения, и дори само това стигаше, за да помрачи неговата ведрост. Но много по-тежки от физическото неразположение бяха умствените терзания, предизвикани от мисълта, че писмото, означаващо всичко за него, сега бе в ръцете на Гордън Карлайл. Тъй че едва ли бе чудно, че откликът му не бе сърдечен, когато чу един глас да вика името му и вдигайки приведената си глава, зърна лорд Икнъм да му се усмихва сияйно от прозореца на кабинета.
— Би ли влязъл при мен за малко, ако обичаш, Козмо? Искам да поговорим.
— За какво?
— Не е нещо, за което може да се крещи на селския площад или през терасите. Няма да ти отнеме много време — утеши го лорд Икнъм, докато младият му приятел минаваше през вратата. — Става дума за онова писмо.
Намръщеното лице на Козмо помрачня още повече. Той нямаше желание да говори за „онова писмо“.
— За това ставало дума значи — рече язвително. — Е, губите си времето, защото то не е у мен.
— Да, знам. Господин Карлайл го притежава в момента.
— Да пукне дано!
— Дано. И аз не съм от неговите почитатели. Трябва да спрем тоя човек, Козмо, преди да е започнал да си разиграва коня. Не е нужно да ходиш на врачка, за да се досетиш какво ти готви бъдещето, ако документът остане в негово притежание. Няма да ти остане много от оная холивудска манна небесна, след като той предяви претенциите си, тъй като, ако има човек, който твърдо да вярва в щедрото споделяне на земните блага, това е нашият Карлайл. Той трябва да бъде възпрепятстван, спънат и възпрян.
— Голяма файда от тия приказки — каза Козмо с още по-язвителен тон отпреди. — Как, по дяволите, да го спъна и възпра, да не говорим да възпрепятствам?
Резултатът от краткото резюме, поднесено от лорд Икнъм, накара Козмо да подскочи конвулсивно. А тъй като всяко конвулсивно подскачане кара човек, цапнат наскоро по чайника от нежната палка на жена с крехко телосложение, да се чувства така, сякаш в тази глава е втъкнат нажежен ръжен, той нададе вик на агония като бурлак на Волга, ужилен от оса.
— Знам, знам — рече лорд Икнъм, кимайки съчувствено. — Когато си халосан един път, последствията траят дълго. Като млад мъж в хода на политическа дискусия в един бар на Трето Авеню в Ню Йорк веднъж и аз бях треснат по темето с оловна кана, попаднала в умелите ръце на един джентълмен на име Мориарти, та трябваше да минат дни, преди да възвърна обичайното си слънчево настроение.
Козмо се звереше насреща му със зинали уста.
— Искате да кажете, че писмото е в оня шкаф?
— Карлайл със сигурност го е оставил там.
— Откъде знаете?
— Имам си свои методи и начини.
— А шкафът се продава на търг?
— Именно.
— Отивам да наддавам!
— Тъкмо това щях да предложа и аз. Ще трябва, естествено, да си готов да наддаваш високо. Карлайл няма да се даде без бой. Но сега, с тоя сериал и всичко останало, пари сигурно не ти липсват, тъй че няколкостотин лири повече или по-малко — бълха те ухапала. Как си с гласа?
— А?
— Кажи „Ми-ми“. Отлично — рече лорд Икнъм. — Като сребърно звънче. Аукционерът ще чува всяка твоя думичка. Тъй че върви, момчето ми. Наддавай, докато ти изхвръкнат очите, и нека небето подкрепи усилията ти.
А сега, помисли си той, когато Козмо хукна навън и далечен вой му подсказа, че младежът отново е кривнал неволно глава, трябваше да открие някакво просто средство, с което да отстрани Бийфи от вихъра на събитията. През този летен следобед тържествената зала на селото не биваше да вижда именития адвокат.