— Обсипа с изгарящи целувки извърнатото ти нагоре лице?
— Да. По-късно ми каза, че сякаш нещо се прекършило в него.
— Често става така. Е, всичко това безкрайно ме радва, Фийби. Постъпила си мъдро, като си свързала съдбата си с тази на Бърт. Инстинктът ти е подсказал, че изборът е добър и знай, че не си сбъркала, като си го послушала. Идеалният съпруг. Къде е Бърт между другото? В стаята с приборите?
— Тъй мисля. Щеше да дава на Бенджи говежди бульон.
— Би ли го повикала на телефона? Искам да поговоря с него.
— Да го поздравиш ли?
— Разбира се, това първо. Но има също и един малък делови въпрос, който бих желал да обсъдим. Нищо особено, просто текущи проблеми. А, Бърт — рече лорд Икнъм след минута. — Чух голямата новина. На многая лета, стари друже, и хиляди пожелания за бъдещо щастие. Приятно ми е да науча, че системата Икнъм е отбелязала поредния си успех. Тя рядко търпи провал, ако човек поразклати достатъчно яко, както разбирам, че си сторил. Встъпителното разклащане е всичко. Именно тук трябва да е допуснал грешка Сирил Макмърдо. Е, сега вероятно си на седмото небе и пръскаш рози наляво и надясно от своето бомбе?
— Наистина съм изключително благодарен на щастливата си съдба, господин И.
— Обзалагам се, че е така. Нищо не може да се сравни с това да си женен. Само жененият мъж знае какво е истински живот, както биха ти казали Браям Йънг27 и цар Соломон, ако все още бяха сред нас. А сега бих искал да те попитам нещо. Дали, след като си вече сгоден, се чувстваш, както се чувствах навремето аз. Помня, че преливах от неудържима благожелателност, която се простираше върху куцо и сакато без изключение. Искаше ми се да правя добро на всеки срещнат, без оглед на пол и религиозна принадлежност. И с теб ли е така?
— О, да, господин И. Точно тъй се чувствам.
— Великолепно. Защото има една дребна услуга, която бих искал да свършиш за мен. Бъдещата ти съпруга ще бъде ли наблизо през следващите час-два?
— Не мисля, господин И. Тя отиде на оня търг в тържествената зала и не я очаквам да се прибере скоро.
— Отлично. Значи няма да има кой да чуе писъците му.
— Писъци ли чух да казвате, господин И?
— Да, на голямото началство. Искам да го заключиш в зимника, Бърт, и мисля, че доста ще си дере гърлото. Знаеш как мразят някои хора да ги заключват в зимници.
Явно напоследък на лорд Икнъм му беше писано да извлича от ония, с които разговаряше по телефона, хрипове и гъргорения, ако използваме терминологията на семейство Карлайл, макар че за звука, който сега дойде по жицата, един педант би предпочел думата „преглъщане“. Но каквото и да бе правилното му определение, той ясно показваше, че казаното бе направило дълбоко впечатление на Албърт Пийсмарч. А начинът, по който отговори, твърде напомняше за Фийби Уиздъм в някои от по-емоционалните и мигове.
— Да направя какво със сър Реймънд, господин И?
— Да го заключиш в зимника. Впрочем на твое място не бих го наричал сър Реймънд, след като вече сте, кажи-речи, роднини. Време е да започнеш да мислиш за него като за Рей или Бийфи. Е, това е всичко, Бърт. Действай.
— Ама, господин И!
Лорд Икнъм се намръщи, от което, естествено, нямаше никаква полза, тъй като Пийсмарч не можеше да го види.
— Имаш твърде досадния навик, Бърт, когато те помоля да свършиш най-елементарна услуга, да казваш „Ама, господин И“ — рече малко дръпнато той. — Това е само поза, знам, но бих предпочел да не го правиш. Какво те тревожи?
— Ами въпросът, който ми дойде наум, е…
— Да?
— Защо всъщност искате да заключа сър Реймънд в зимника?
Лорд Икнъм цъкна с език.
— Няма значение защо. И двамата знаем, че Секретните служби не могат да дават отчет за всеки ход, който предприемат. Ако сега ти кажа защо и после вземе, че се разчуе поради някоя небрежно изтървана твоя дума, Третата световна война я пиши на прага. А доколкото си спомням, ти каза, че си против Трета световна война.
— Така е, господин И. Това никак не би ми харесало. Ама…
— Отново тази дума!
— Но аз просто исках да попитам как да го направя?
— Скъпи приятелю, съществуват стотици начини да примамиш един човек в зимник, пълен с напитки. Кажи му, че би искал да чуеш мнението му за последната доставка бордо. Помоли го да дойде да погледне бурето с пиво, защото ти се е сторило, че започва да прокисва. Елементарно. А и самото затваряне е не по-малко елементарно. Просто се изнизваш, докато е с гръб към теб, и му удряш ключа. Четиригодишно дете би могло да се справи. Тригодишно — поправи се лорд Икнъм. — Дрейк ще го свърши, без да пропусне и един такт на барабана. Тъй че, залавяй се, Бърт, и ми се обади, когато си готов.