Облак помрачи слънчевото настроение на сър Реймънд. Напомнянето, че е принуден да дели една и съща планета с Албърт Пийсмарч, накара по страните му да избият морави петна.
— И ти щеше да имаш паяжини в косата, ако беше киснал цял следобед в зимника — каза разгорещено той. — Случайно да знаеш къде е Пийсмарч?
— Неотдавна побъбрихме по телефона и той ми каза, че ще отскочи за една-две седмици в Лондон, вероятно при сестра си, която има къща в Ийст Дълич. Учуди ме това внезапно заминаване. Нали отношенията ви не са се обтегнали?
Сър Реймънд изсумтя тежко.
— Заключи ме в зимника, ако това наричаш обтегнати отношения.
Лорд Икнъм изглеждаше потресен, както би бил всеки друг на негово място при подобно невероятно съобщение.
— Заключил те е в зимника?!
— Да, при виното. Ако Саксби не беше дошъл да ме пусне, щях още да съм вътре. Казвам ти, тоя човек е луд за връзване.
— Виж, колкото до това, не съм съвсем сигурен. Допускам, че поведението му е било своеобразно, но смятам, че мога да вникна в постъпката му. Поради сполетялото го този следобед особено щастие, Албърт Пийсмарч не е съвсем на себе си. Той е търсел отдушник за превъзбудения си дух и чувствайки, че трябва да стори нещо, за да изрази себе си, е избрал този необичаен начин. Докато ти или аз при подобни обстоятелства ще отворим бутилка шампанско или ще тръгнем да раздаваме дребни монети на децата, ето че Пийсмарч те е заключил в зимника. Всичко зависи от това как възприемаш нещата. Той несъмнено е мислел, че ти, както и той самият, ще се смееш до сълзи на това малко забавно премеждие.
— Е, сбъркал е — рече сър Реймънд, все още лъхтейки тежко. — Ако Пийсмарч беше тук и можех да го докопам, щях да му откъсна крайниците един по един и после да играя хоро върху останките му.
Лорд Икнъм кимна.
— Да, мога да видя нещата и откъм твоята страна. Е, щом го срещна, ще му кажа, че не ти е станало приятно, и ти положително ще получиш писмо с извинение, тъй като Албърт Пийсмарч е злато човек. Но нека не пилеем ценни минути в приказки за Албърт Пийсмарч, тъй като има други, много по-важни въпроси, очакващи нашето внимание. Приготви се за изненада, Бийфи. Барбара Кроу е тук.
— Не е изненада.
— Как, знаеш вече?
— Саксби ми каза.
— И какви стъпки смяташ да предприемеш?
— Ще й кажа, че съм един глупак.
— Че тя не го ли знае?
— И ще се оженя за нея, стига все още да ме иска.
— Иска те и още как. Личеше си дори само по това как всеки път, щом споменех името ти, заравяше лице в длани и мълвеше: „Мечо! Мечо!“
— Така ли? — запита развълнувано сър Реймънд.
— Със съкрушен глас — увери го лорд Икнъм.
— Знаеш какъв беше проблемът при нас — рече сър Реймънд, махайки една паяжина от лявата си вежда. — Тя не искаше Фийби да живее с нас.
— Напълно естествено.
— Да, сега вече и аз го разбирам. Ще й отпусна две хиляди лири годишно и ще й кажа да върви някъде да си наеме апартамент.
— Много зряло и великодушно решение.
— А може пък да се съгласи и за хиляда и петстотин, а? — рече с надежда в гласа сър Реймънд.
Лорд Икнъм обмисли въпроса.
— На твое място, Бийфи, не бих се тревожил за това, преди да му дойде времето. Откъде знаеш, може пък дотогава и Фийби да се омъжи.
Сър Реймънд зейна.
— Фийби?
— Да.
— Моята сестра Фийби?
— И по-странни неща са ставали.
За секунда изглеждаше, че сър Реймънд се кани да отвърне: „Кажи поне едно“, но той се задоволи само да изпръхти и да махне от очите си поредната паяжина. Лорд Икнъм го изучаваше съсредоточено, преценявайки дали моментът е подходящ да разкрие на адвоката романист, че му предстои да се сроди със семейство Пийсмарч от Ийст Дълич. Накрая реши да се въздържи. Само един изключително мек и сговорчив човек може да запази самообладание при новината, че не след дълго сестра му за добро или за зло ще съчетае съдбата си със собствения му иконом, който при това неотдавна го е заключил в мазето. За лорд Икнъм изглеждаше много вероятно, че щом бъде известен за предстоящия брачен съюз, сър Реймънд Бастабъл ще последва стъпките на чичото на леля Брус Чарли, и ще получи припадък. Затова се прехвърли на друга една тема, върху която след онзи кратък разговор с Джони Пиърс бе съсредоточен мощният му интелект.