След това, както си му е редът, нищо особено не последва. Прав е бил онзи, който е казал, че автор, очакващ шумен отзив за първия си роман, е в положението на човек, който е пуснал розово листенце в Гранд Каньон и се ослушва за ехото. Книжката имаше доста ограничен тираж. „Пийбълс Куриер“ я нарече донякъде обещаваща, „Бейсингстоук Джърнъл“ отчете, че не е безинтересна, а литературното приложение на „Таймс“ съобщи за нея, че е издадена от „Алфред Томкинс Лимитид“ и съдържа 243 стр., но не я удостои с по-нататъшно критично внимание. По-младото поколение пък, към което бе адресирана, ако бе разбрало за съществуването й, вероятно по своя си дебелоок начин би изкоментирало: „големи яйца“.
Но през всичкото това време славата просто се бе готвила за своя скок, спотайвайки се зад кулисите, тъй да се каже, в очакване на мига, в който да изтича на сцената и да положи лавровия си венец на челото на своя възлюбен син. През един вторник, в пет часа и две минути следобед, Негово преосвещенство Епископът на Стортфърд, влизайки в стаята на своята дъщеря Катлийн, я завари вглъбена в нещо, което първоначално сметна за религиозно четиво, но което при един по-обстоен поглед се оказа роман, озаглавен „Време за коктейли“. Надничайки през рамото й, той успя да прочете някой и друг ред. Тук е мястото да споменем, че тя бе стигнала тъкмо докъм средата на XIII глава. Точно в 5:05 той изскубна томчето от ръцете на чедото си, в 5:06 напусна разтреперан стаята, а в 5:10 вече седеше в кабинета си, изучавайки внимателно XIII глава, за да се увери дали действително е видял онова, което мислеше, че е видял.
Не се бе излъгал.
В 12:15 същата неделя той стоеше на амвона на църквата „Свети Джуд Неуниващия“ и изнасяше проповед на тема „Онзи, що докосва катрана, ще изцапа ръцете си.“ (Еклезиаст, 13,1)6, която накара почтеното му паство да се развълнува като море в прохода между скамейките, а самите тях да разкове от местата им. Същността на неговото слово бе заклеймяването на романа „Време за коктейли“, окачествен от него като неморален, циничен, шокиращ, нечист, покварен, безсрамен, безнравствен и развращаващ и докато то траеше, из цялата вътрешност на светия храм човек можеше да види мъже, драскащи припряно заглавието върху ръкавелите си, изгарящи от нетърпение да го прибавят към домашните си библиотеки.
В тези времена, когато всяка случка, от ухапания от пекинез гилфордски гробар до Роналд Плъмтрий, паднал от велосипеда си на главната улица в Уолтхамстоу, може да излезе по първите страници на популярната преса като репортаж на деня със заглавия от големина, запазена в по-предишни години за в случай на избухване на световна война, не би могло да се очаква, че подобно събитие ще отмине незабелязано. Популярната преса му оказа цялата дължима чест и на сутринта в офисите на „Алфред Томкинс Лимитид“ цареше радост.
Точно както всички американски издатели се надяват, че ако водят добър и праведен живот, книгите им ще бъдат забранени в Бостън7, така молитвата на всеки английски издател е неговите пък да бъдат заклеймени от църковния амвон, по възможност от устата на епископ. Точна статистика не е водена, но компетентни люде от областта преценяват, че едно заклеймяване от добър епископ с надлежния патос в гласа може да вдигне тиража с десет до петнайсет хиляди броя.
Пътувайки на сутринта във влака от дома си в Ишър, господин Престуик, старшият партньор, прочете „Експрес“, „Мейл“ и „Мирър“ и пет минути след пристигането си на работа вече говореше по телефона с печатарската фирма „Ебензър Флаптън и синове“, увещавайки Ебензър и момчетата да зарежат всичко останало и да запрятат ръкави за обемисто ново издание. Романът „Време за коктейли“, на който през цялото това време в „Алфред Томкинс Лимитид“ бяха гледали като на поредния камък, захвърлен от зидаря като негоден, явно бе на път да се превърне в крайъгълен камък на сградата.
Но нямаше съответната радост в сърцето на сър Реймънд Бастабъл, докато крачеше из ливадата пред Хамър Лодж. Откакто бе прочел сутрешния си вестник на масата за закуска, погледът му бе стъклен, а умът — в състояние на трескава възбуда.
За всеки, който крачи из ливадата пред Хамър Лодж, този прелестен кът, богато преизпълнен с всички съвременни удобства, предлага богат избор от живописни красоти. Той може да обърне взор наляво и да отмори очи сред живописни пасбища и вековни гори или поглеждайки надясно, да се наслади на отличния изглед на парка около Хамър Хол с неговото езеро, благородни дървеса и самия дом отвъд тях, възхитително наследство от Елизабетинските дни. Той може също така, ако се случи да е понеделник, сряда или петък, да погледне току пред себе си и да съзре приходящия градинар да обръща лехите пред кухнята, налегнал в унес своята лопата. Накратко, няма граници за неговата наслада.