Пред малкото семейство, което постоянно се местеше, винаги стоеше въпросът: „А сега накъде?“. Когато отново се съберяха с майка си, можеха да планират следващия си ход. Познаваха някои от близките на Стю и не се чувстваха желани в дома му. Стю обичаше да се хвали, че притежава къщата и не дължи пари, защото дядо му я бил завещал на него. Не беше хубава — беше мръсна и се нуждаеше от ремонт, а опитите на майка им да почисти неизменно биваха посрещани с неодобрение. Децата решиха, че къщата на Стю изобщо няма да им липсва.
През втория час се опитваха да преценят колко е загазил Дрю. Според тях чисто и просто ставаше дума за самозащита, за физическо оцеляване и за възмездие. Постепенно той започна да си припомня стрелбата, стъпка по стъпка, доколкото бе в състояние. Всичко се бе случило много набързо и още му беше като в мъгла. Стю лежеше със зачервено лице и отворена уста и хъркаше, все едно заслужаваше да се наспи добре. Вонеше на алкохол. Насилникът Стю, който можеше да се събуди всеки момент и да ги напердаши просто ей така, за развлечение.
Острият мирис на изгорял барут. Рукналата кръв, която изпръска възглавниците и стените. Шокът, когато очите на Стю се отвориха, след като куршумът го улучи.
Изминаха няколко часа и Дрю се умълча. Придърпа одеялото към брадичката си и заяви, че не му се говори повече. Кийра го гледаше как малко по малко се затваря в себе си и просто зяпа стената.
3
Арестът беше пълен с помощник-шерифи, които не бяха на смяна, с полицаи от Клантън и всякакви служители — някои от силите на реда, други — не. Пушеха, пиеха кафе, ядяха стари понички и разговаряха приглушено за убития си колега и за опасностите в работата си. Ози беше в кабинета си и говореше по телефона — звънеше в щатската полиция и в криминалистичната лаборатория, отклоняваше обаждания на репортери, приятели и непознати.
Когато преподобният Чарлс Макгари пристигна и го заведоха при шерифа, той се ръкува с него и седна. Ози го запозна с подробностите и обясни, че Кийра е поискала да го повикат, защото нямали близки, които да ги подслонят. Каза, че е в килията с брат си, но той не очаква да ѝ бъдат повдигнати обвинения. Просто другите две килии за непълнолетни били пълни, пък и не се налагало момичето да остава в ареста.
Свещеникът беше само на двайсет и шест години и правеше всичко по силите си да ръководи провинциалната си църква, която Ози бе посетил по време на предизборната си кампания, тогава с различен пастор. Макгари се оказа приятен млад мъж, видимо разстроен от случилото се. Беше нает от Библейската църква „Добрият пастир“ едва четиринайсет месеца по-рано — първото му назначение след семинарията. Прие кафето, което му предложи Тейтъм, и разказа малкото, което знаеше за семейство Гамбъл. Джоузи и децата се появили преди шест месеца, когато някой от паството споменал на Макгари, че те вероятно се нуждаят от помощ. Той ги посетил една вечер същата седмица в къщата, където Стюарт Коуфър се държал грубо с него. Преди да си тръгне, свещеникът поканил Джоузи на неделната служба. Тя отишла няколко пъти с децата, но дала да се разбере, че Коуфър не одобрява ходенето на църква. Макгари на два пъти разговарял с нея и останал изумен от живота ѝ. Родила две извънбрачни деца още непълнолетна, лежала за кратко в затвора за притежание на наркотици и признала още много други свои прегрешения, но го уверявала, че това вече е минало. Докато била в затвора, децата били в сиропиталище и при приемни семейства.
— Ще заведете ли момичето на безопасно място? — попита Ози.
— Разбира се. Може да остане у нас за известно време.
— При семейството ви?
— Да. Имам жена, малко дете и второ на път. Живеем в свещеническия дом до църквата. Къщата не е голяма, но ще се намери място.
— Добре. Заведете я у вас, но не бива да напуска града. Следователят ще дойде да я разпита.
— Няма проблем. Сериозно ли е загазил Дрю?
— И още как. Няма скоро да излезе на свобода, гарантирам ви. Ще остане в килията за непълнолетни, а след ден-два съдът ще му назначи служебен защитник. Дотогава няма да го разпитваме. Случаят изглежда съвсем ясен. Той е признал пред сестра си, че е застрелял Коуфър. Няма други заподозрени. Дрю е загазил здравата, отче.
— Много съжалявам за загубата ви, шерифе. Не е за вярване!
— Така е. Хайде да отидем да вземем момичето.
Макгари последва Ози и Мос Тейтъм през оживената приемна, която тутакси утихна. Няколко души го изгледаха така, сякаш вече е от противниковия отбор, а той беше отишъл само да окаже подкрепа на близките на убиеца. На това необичайно за него място и изпаднал в още по-необичайна ситуация, свещеникът не схвана смисъла на враждебните погледи.