Надзирателят отвори вратата на килията и всички влязоха вътре. Кийра се поколеба за миг, но после се изправи и се спусна към Макгари. За пръв път от часове виждаше лицето на доверен човек. Той я прегърна, погали я по главата, прошепна ѝ, че идва да я вземе и че майка ѝ ще се оправи. Кийра се разплака, вкопчена в него. Прегръдката продължи доста дълго и Ози стрелна с поглед Тейтъм.
Хайде, да се размърдаме.
В тъмната сянка около долното легло Дрю сякаш беше изчезнал под одеялото и не бе помръднал, откакто те влязоха.
Макгари най-сетне успя да се откъсне внимателно от Кийра. Изтри с пръсти сълзите ѝ, но те не спираха да се търкалят по бузите ѝ.
— Ще те отведа в моята къща — каза Макгари и се помъчи да се усмихне. Погледна към долното легло в опит да зърне Дрю, но почти нищо не се виждаше. Вдигна очи към Ози и попита: — Може ли да му кажа нещо?
Ози рязко поклати глава.
— Да тръгваме.
Макгари хвана Кийра за ръка и я изведе в коридора. Тя не направи опит да заговори брат си, който остана сам в своя тъмен свят, докато вратата се затваряше. Ози ги изпрати през служебния вход до паркинга.
Докато се качваха в колата на Макгари, дойде помощник-шериф Суейзи и прошепна нещо на Ози. Той го изслуша, кимна и каза:
— Добре. — Приближи се към прозореца на Макгари и му съобщи: — Току-що се обадиха от болницата. Джоузи Гамбъл е дошла в съзнание и пита за децата си. Отивам там, вие също можете да дойдете и да почакате отвън.
Докато потегляше, Ози си помисли, че сигурно цял ден ще обикаля от една гореща точка до друга, докато зловещата история продължава да се развива. А когато пропусна да спре на знак „стоп“, Тейтъм попита:
— Искаш ли да карам вместо теб?
— Аз съм шерифът и имам важна работа. Кой ще се оплаче?
— Не и аз. Докато ти беше със свещеника, се обади Луни от местопрестъплението. Ърл Коуфър се появил, не бил на себе си, настоявал да види сина си. Луни и Пъртъл са отцепили къщата, но Ърл напирал да влезе. Водел двама свои племенници, които се правели на мъжкари, и устроили страхотна сцена в предния двор. Почти по същото време пристигнал микробус с екип криминалисти, та успели да убедят Ърл, че цялата къща е активно местопрестъпление и законът не позволява той да влезе. Затова Ърл паркирал пикапа си в предния двор и просто седял вътре заедно с двамата си племенници. Луни го помолил да си върви, но той отговорил, че имотът е негов. Семейна собственост, така казал. Мисля, че още е там.
— Добре, след около час ще отида при Ърл и ще се срещна с цялото семейство. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Ей богу, не!
— Идваш и точка. Трябват ми бели момчета да ме подкрепят и искам това да бъдете ти и Луни.
— Те гласуваха ли за теб?
— Всички гласуваха за мен, Мос, нали знаеш. Когато спечелиш местните избори, и младежите, и бабите им са гласували за теб. Събрах седемдесет процента от гласовете, затова не се оплаквам, но още не съм срещнал нито един човек от окръг Форд, който не е гласувал за мен. Толкова се гордеят, че нямат търпение отново да отидат да пуснат бюлетината с моето име.
— Не бяха ли шейсет и осем процента?
— Щяха да станат седемдесет, ако твоите мързеливи съграждани в Блейк бяха отишли до урните.
— Мързеливи ли? Те гласуват като бесни, Ози. Гласуват неуморно, безмилостно. Гласуват рано, през целия ден, късно, с валидни бюлетини, с невалидни, с фалшиви. Гласуват мъртви хора, луди, непълнолетни, осъдени престъпници, които нямат право да гласуват. Ти не помниш, защото това беше преди двайсетина години, но чичо ми Феликс го осъдиха заради гласовете на доста покойници. Две гробища мобилизира на едни избори. И пак не му стигнаха. Опонентът му спечели с шест гласа, а после го осъди.
— Чичо ти е лежал в затвора, така ли?
— Не съм казал, че е бил в затвора. Казах, че го осъдиха. Стоя в ареста около три месеца, заяви, че не било толкова зле, излезе като герой, но изгуби правото си да гласува. Обаче се научи как да манипулира вота. Имаш нужда от моите хора, Ози, на избори ние накланяме везните.
Ози паркира близо до входа на болницата и двамата влязоха вътре. На третия етаж същите двама помощник-шерифи поведоха шефа си по коридора, където същият млад лекар разговаряше с една медицинска сестра. Докладва му набързо. Джоузи Гамбъл беше в съзнание, но упоена заради силната болка от счупената челюст. Жизнените ѝ показатели бяха нормални. Не ѝ бяха съобщили, че Коуфър е мъртъв, нито че Дрю е в затвора. Тя беше попитала за децата си и лекарят я беше уверил, че те са в безопасност.