Ози си пое дълбоко дъх, погледна към Тейтъм, който му прочете мислите и поклати глава.
— Твоя е, шефе — подкани го той.
Лекарят се усмихна и каза:
— Когато сте готови.
— Да вървим — рече Ози.
— Аз ще чакам тук — отговори Тейтъм.
— Не, няма. Идвай.
Петнайсет минути по-късно, когато Ози и Тейтъм си тръгваха от болницата, забелязаха пастор Макгари и Кийра в чакалнята на спешното отделение. Ози отиде при тях и тихо им обясни, че току-що е говорил с Джоузи, която чакала с нетърпение Кийра. Била разстроена и объркана от смъртта на Коуфър и ареста на Дрю и много искала да види дъщеря си. Той отново благодари на свещеника за помощта и обеща да му се обади по-късно.
При колата Ози каза:
— Ти карай. — И се запъти към пасажерската врата.
— С удоволствие. Накъде?
— Ами не съм виждал окървавен труп от няколко часа, така че хайде да идем при Стюарт, мир на праха му.
— Едва ли се е преместил.
— Трябва да говоря с момчетата от щатската.
— Този случай поне няма как да го сбъркат.
— Свестни момчета са.
— Щом казваш.
Когато излязоха извън града, Ози каза:
— Осем и половина е, а съм на крак от три.
— И аз. Наистина е вече осем и половина.
— И не съм закусвал.
— Умирам от глад.
— Какво е отворено в този прекрасен час в неделя?
— Ами „Хюис“ сигурно вече затварят, пък и не сервират закуска. Какво ще кажеш за „При Джо“?
— „При Джо“ ли?
— Ами да. Доколкото знам, само там отварят рано в неделя, поне в тази част на окръга.
— Не се съмнявам, че ще бъда добре дошъл, защото имат специална врата за мен. Пише: „Вход за негри“.
— Чух, че са махнали тази табела. Влизал ли си вътре?
— Не, Тейтъм. Никога не съм влизал в „При Джо“. Когато бях малък, там се провеждаха събранията на Ку-клукс-клан, които не бяха тайни. Вече сме деветдесета година, но хората, които се хранят в „При Джо“, онези, които през зимата седят до старата чугунена печка и разказват вицове за негри, докато си дялкат нещо или играят на дама, няма да ми бъдат приятна компания.
— Правят страхотни палачинки с конфитюр от боровинки.
— В моите сигурно ще сложат отрова.
— Няма. Ще си поръчаме едно и също и ще си разменим чиниите, като ни ги донесат. Ако ритна камбаната, ще ни направите общо погребение с Коуфър. Мамка му, само си представи шествието на площада!
— Не, не ми се влиза.
— Ози, избраха те за шериф на окръг Форд със смазващо мнозинство. Ти си главният тук, не мога да повярвам, че се колебаеш да влезеш в някакво си кафене и да закусиш. Ако те е страх, обещавам да те пазя.
— Не е заради това.
— Един въпрос. Откакто се кандидатира за шериф преди седем години, колко места, които са собственост на бели, заобикаляш?
— Не съм ходил във всички бели църкви например.
— Защото не е в човешките възможности да ги посетиш всичките. Сигурно са хиляда и продължават да строят още. Освен това не питах за църквите.
Ози се замисли над въпроса, докато минаваха покрай малки ферми и борови гори. Накрая отговори:
— Сещам се само за едно място.
— Ами да вървим тогава.
— Знамето на Конфедерацията още ли се вее отпред?
— Сигурно.
— Кой е сегашният собственик?
— Не знам. Не съм ходил там от години.
Пресякоха една река и поеха по друго шосе. Тейтъм пришпори двигателя. Движението не беше натоварено дори в работни дни, а в неделя сутрин беше съвсем рехаво.
— Община Пайн Гроув. Деветдесет и девет процента бели, от които само трийсет процента са гласували за мен — обади се Ози.
— Трийсет процента?
— Аха.
— Разказвал ли съм ти за дядо ми по майчина линия? Починал е преди моето раждане и май толкова по-добре. Кандидатирал се за шериф на окръг Тайлър преди четиресет години и събрал осем процента от гласовете. Така че твоите трийсет са си голям успех.
— Не ми се сториха успех в нощта на изборите.
— Стига, шефе. Ти спечели и още как. Сега имаш шанс да впечатлиш прогресивните хора, които се хранят в „При Джо“.
Паркингът беше пълен с пикапи — някои нови, повечето стари и очукани, всички паркирани както дойде. Малко встрани от центъра едно знаме на пилон прославяше великия щат Мисисипи и славната кауза на Конфедерацията. Две черни мечки се душеха една друга в клетка до страничната веранда. Дъските изскърцаха, когато Ози и Тейтъм минаха по тях. Влязоха в тесен магазин, от чийто таван висяха пушени меса. Плътният тежък мирис на пушен бекон и горящо дърво изпълваше въздуха. Възрастната жена на щанда изгледа Тейтъм, после Ози, кимна едва-едва и поздрави: