Палачинките и наденичките пристигнаха и сервитьорката им доля кафе.
— Опитвал ли си наденичка от еленско месо? — попита Тейтъм.
Той беше на четиресет и няколко години и рядко напускаше окръг Форд, но предполагаше, че знае повече от шефа си, който навремето беше обиколил страната с Националната футболна лига.
— Баба ми правеше — отговори Ози. — Гледал съм я. — Отхапа от наденичката си, позамисли се и каза: — Бива я, но е доста пикантна.
— Забелязах, че гледаш снимките на стената. Трябва да сложат и твоята, шефе.
— Това не е моето място, Тейтъм. Ще мине и без моя снимка.
— Ще видим. Просто не е редно.
— Зарежи.
Заеха се с кулите от палачинки, с които можеше да се нахрани четиричленно семейство. След малко Тейтъм се приведе напред и попита:
— Е, какво ще правим с погребението?
— Не съм му роднина, Мос. Зависи от родителите му.
— Да, ама не може просто да има опело и после да го погребем, нали? Той беше служител на закона, Ози. Не трябва ли да има военни почести, духов оркестър, траурни барабани, пушечни салюти? Иска ми се, когато аз си отида и ме погребват, да се съберат много хора и да бъдат истински разстроени.
— Сигурно няма да стане. — Ози остави ножа и вилицата и бавно отпи от кафето си. Изгледа подчинения си, все едно е дете от детската градина, и каза: — Има една дребна разлика, Мос. Приятелят ти Коуфър не е загинал при изпълнение на служебния си дълг. Изобщо не е бил на работа, а най-вероятно се е наливал с алкохол, буйствал е и един бог знае още какво. Едва ли идеята за погребение с почести ще намери подкрепа.
— Ами ако близките му искат да е по-показно?
— Криминалистите още правят снимки на трупа, така че да оставим този разговор за друг път. А сега яж. Трябва да се връщаме в къщата.
Когато пристигнаха в къщата на Стюарт, Ърл Коуфър и племенниците му вече ги нямаше. Беше им омръзнало да чакат, пък и сигурно се налагаше да се върнат при семейството. Предният двор беше пълен с патрулки и други служебни автомобили: два микробуса на щатската криминалистична лаборатория, линейка, която чакаше да откара трупа, друга с екип лекари и парамедици, ако потрябват, и дори две доброволчески пожарни коли, както обикновено при струпване на хора и превозни средства.
Ози познаваше един от щатските следователи, който набързо го осведоми за развитието на нещата. Не че се налагаше. Отново огледаха тялото на Стюарт, което си лежеше на съвсем същото място — единствената разлика беше, че кървавите петна по чаршафите бяха потъмнели. Възглавниците с пръски и петна от кръв ги нямаше. Двама криминалисти, облечени с гащеризони, методично вземаха проби от стената зад леглото.
— Случаят изглежда съвсем ясен — каза следователят, — но все пак ще го откараме за една бърза аутопсия. Хлапето още ли е в ареста?
— Да — отговори Ози.
Че къде другаде да бъде? Ози открай време не понасяше самонадеяността на щатските следователи, които все важничеха на местопрестъпленията. Той не беше длъжен да ги вика, но беше установил, че при убийство, след което се стига до процес, съдебните заседатели се впечатляват повече от експертите на щатската полиция. А в крайна сметка присъдата беше най-важна.
— Снехте ли отпечатъци? — попита следователят.
— Не. Решихме да оставим това на вас.
— Добре. Ще отидем в ареста, ще снемем пръстови отпечатъци на хлапето и ще проверим за барутен нагар.
— Чака ви.
Двамата излязоха навън, където Тейтъм запали цигара, а Ози пое картонена чашка с кафе, предложена му от един пожарникар, който си беше донесъл термос. Позавъртяха се, защото Ози не бързаше за следващия си ангажимент. Входната врата отново се отвори и отвътре заднешком излезе криминалист, който дърпаше носилката с плътно увитото тяло на Стюарт. Избутаха го по тухлената пътека и го натовариха в линейка.
Ърл и Джанет Коуфър живееха на няколко километра от Стюарт в ниска фермерска къща от шейсетте, където бяха отгледали тримата си синове и дъщеря си. Стюарт беше най-големият и поради това беше наследил от дядо си десетте акра гора и къщата, в която беше живял и умрял. Семейство Коуфър не бяха заможни и не притежаваха много земя, но бяха работливи и пестеливи хора и се стараеха да не се забъркват в неприятности. Големият им род живееше пръснат из южната част на окръга.