По време на първата си предизборна кампания през 1983 г. Ози не беше сигурен как е гласувало семейството. Но четири години по-късно, когато Стюарт, облечен в униформа, обикаляше с лъскавата патрулка, шерифът получи гласовете на всичките му роднини. Те гордо поставиха агитационните му табели в дворовете си и дори направиха дребни дарения за кампанията му.
В трагичната неделна сутрин всички чакаха своя шериф да поднесе съболезнованията си и да отговори на въпросите им. За да демонстрират подкрепата си, Ози накара Тейтъм да шофира, а зад тях потегли още една патрулка с Луни и Маккарвър — двама бели помощник-шерифи. Все пак бяха в Мисисипи и Ози знаеше кога да използва белите си хора и кога чернокожите.
Както очакваха, на дългата алея бяха спрели много коли и пикапи. На верандата пушеха група мъже и чакаха. Недалече под едно дърво друга група мъже правеха същото. Тейтъм паркира, с Ози излязоха от колата и закрачиха през моравата, отговаряйки на мрачните поздрави на роднините. Когато наближиха, Ърл слезе от верандата и благодари на шерифа, че е дошъл. Очите му бяха зачервени и тъжни, а когато Ози стисна ръцете му, той отново се разплака. Мъжете се струпаха около шерифа, за да чуят какво ще им съобщи.
Ози срещна разтревожени очи, кимна и се постара да си придаде опечален вид.
— Не мога да добавя много към онова, което вече ви е известно. Обаждането е постъпило в централата в два и четиресет през нощта от сина на Джоузи Гамбъл, който съобщил, че майка му е пребита и според него е мъртва. Когато пристигнахме на място, намерихме майката в безсъзнание в кухнята. До нея беше четиринайсетгодишната ѝ дъщеря. Тя ни каза, че брат ѝ е застрелял Стюарт. След това намерихме и Стюарт в спалнята, на леглото му, убит с един изстрел в главата от служебния му пистолет, който също беше върху леглото. Момчето, Дрю, отказваше да говори, затова го отведохме в ареста. В момента е там.
— И няма съмнение, че е било момчето, така ли? — попита някой.
Ози поклати глава.
— На този етап не мога да кажа много. Това, което ви съобщих току-що, е почти всичко, което ни е известно. Наистина няма друго. Може би утре ще знаем повече.
— Няма да го освободите от ареста, нали? — попита друг.
— Не, в никакъв случай. Очаквам скоро да му назначат служебен защитник и след това системата поема нещата.
— Ще има ли дело?
— Нямам представа.
— На колко години е момчето?
— На шестнайсет.
— Има ли вероятност да го съдят като възрастен и да го пратят в затвора?
— Зависи от съда.
Умълчаха се, докато някои от мъжете стояха, вторачени в обувките си, а други си бършеха очите.
— Къде е Стюарт сега? — попита тихо Ърл.
— Откараха го в Джаксън за аутопсия. След това ще ви предадат тялото. Бих искал да се видя с Джанет, ако не възразяваш.
— Не знам, шерифе, тя си легна. Сестрите ѝ са край нея — отговори Ърл. — Не съм сигурен, че иска да се вижда с хора. Остави ѝ малко време.
— Разбира се. Предай ѝ моите съболезнования, моля те.
Пристигнаха още две коли, на шосето трета намаляваше скорост. Ози изчака няколко неловки минути, после се извини, че трябва да тръгва. Ърл и останалите мъже му благодариха, че се е отбил. Той обеща да им позвъни на следващия ден и да ги държи в течение.
4
Шест дни седмично, освен в неделя, Джейк Бриганс позволяваше на шумния будилник да го измъкне от леглото безбожно рано, в пет и половина сутринта. Шест дни седмично той се запътваше право към кафеварката, натискаше копчето, после бързо се отправяше към личната си малка баня в сутерена, далече от съпругата и дъщеря си, които спяха, вземаше душ за пет минути, после довършваше сутрешния си ритуал за още пет, наливаше си чаша черно кафе, връщаше се безшумно в спалнята, целуваше жена си за „довиждане“, вземаше кафето си и точно в шест без петнайсет затваряше вратата на кухнята и излизаше на двора.
Шест дни от седмицата той се отправяше с колата си по тъмните улици на Клантън към живописния площад с внушителната сграда на съда, съсредоточие на живота му, паркираше пред кантората си на Уошингтън стрийт и точно в шест сутринта шест дни в седмицата влизаше в кафето или за да узнае, или за да разпространи клюките и да хапне препечена филийка и царевична каша.
Седмият ден обаче беше за отдих. В неделя нямаше будилник, затова Джейк и Карла спяха до по-късно. Накрая той се измъкваше от леглото към седем и половина, а на нея казваше да поспи още малко. В кухнята приготвяше поширани яйца, препичаше филийки и ѝ поднасяше закуската в леглото с кафе и сок. В обичайните недели.