Този неделен ден обаче всичко беше необичайно. В седем и пет звънна телефонът и тъй като Карла беше настояла апаратът да стои върху неговото нощно шкафче, не му оставаше друг избор, освен да вдигне.
— На твое място щях да напусна града за няколко дни — разнесе се ниският дрезгав глас на Хари Рекс Вонър, може би най-добрия му приятел, а понякога — единствения.
— Добро утро, Хари Рекс. Дано да имаш сериозна причина да ми звъниш.
Хари Рекс, талантлив и лукав бракоразводен адвокат, бродеше из тъмните подмоли на окръг Форд и страшно се гордееше, че научава новините, мръсотията и клюките преди почти всеки служител със значка.
— Снощи Стюарт Коуфър бил прострелян в главата. Мъртъв е. Ози прибрал сина на приятелката му, шестнайсетгодишно хлапе, още голобрадо, което в момента е в ареста и очаква адвоката си. Сигурен съм, че съдия Нуз знае за случилото се и вече обмисля кого да назначи.
Джейк седна в леглото.
— Стюарт Коуфър е мъртъв!?
— Няма шега, няма измама. Хлапето му пръснало мозъка, докато спял. Углавно престъпление, мой човек, смъртно наказание и всички екстри. В този щат убийството на ченге в девет от десет случая води до газовата камера.
— Ти не му ли беше адвокат по време на развода?
— На първия, не на втория. Ядоса се заради хонорара ми и започна да мърмори. Когато ми се обади за втория си развод, го разкарах. И двете му жени бяха откачени, но той си пада по лоши момичета, особено с прилепнали джинси.
— Има ли деца?
— Доколкото знам, не. И той не знаеше да има.
Карла стана от леглото и впери смръщен поглед в Джейк, все едно беше чула лъжа. Три седмици по-рано заместник-шериф Коуфър беше гостувал на нейните шестокласници и беше изнесъл чудесна лекция за опасността от наркотиците.
— Но той е само на шестнайсет — разтърка очи Джейк.
— Думи на истински защитник. Нуз ще ти се обади всеки момент, Джейк. Помисли си. Кой беше адвокатът при последното дело за убийство в окръг Форд? Ти. Процесът срещу Карл Лий Хейли.
— Но това беше преди пет години.
— Няма значение. Посочи ми поне един друг адвокат тук, който ще се нагърби със сериозно наказателно дело. Няма. И което е още по-важно, никой друг в окръга не е достатъчно компетентен да поеме защита по углавно престъпление.
— Няма да стане. Ами Джак Уолтър?
— Той пак пие. Миналия месец Нуз получил две оплаквания от недоволни клиенти и се кани да уведоми адвокатската колегия на щата.
Джейк не преставаше да се изумява откъде Хари Рекс научава за тези неща.
— Нали го бяха изпратили на рехабилитация?
— Да, ама той се върна по-жаден от всякога.
— А Тил Мейнард?
— Той се опари с онова дело за изнасилване миналата година. Казал на Нуз, че по-скоро ще се откаже от адвокатските си права, отколкото да се забърка в нов неприятен процес. Освен това изобщо не го бива. Тогава Нуз едва го изтърпя в съдебната зала. Дай друго име.
— Добре, нека помисля.
— Губиш си времето. Предупреждавам те, Нуз ще ти се обади днес. Можеш ли да напуснеш страната за седмица-две?
— Не ставай смешен, Хари Рекс. Нуз ще гледа наши искания в десет часа във вторник сутринта по онова незначително дело „Смолуд“. Помниш ли го?
— По дяволите! Мислех, че е по-следващата седмица.
— Добре че аз го движа. Да не говорим за дреболии като Карла и нейната работа, Хана и училището ѝ. Глупаво е да си въобразяваме, че можем да изчезнем. Няма да бягам, Хари Рекс.
— Ще ти се иска да беше избягал, повярвай ми. Мирише ми на огромни неприятности.
— Ако Нуз се обади, ще говоря с него и ще му обясня защо не мога да се съглася. Ще му предложа да назначи човек от друг окръг. Той харесва онези двамата от Оксфорд, които поемат всякакви случаи. И друг път им е възлагал дела.
— Доколкото чух, те са затрупани с обжалвания на смъртни присъди. И постоянно губят в съда. А обжалванията им се точат цяла вечност. Чуй ме внимателно, Джейк, не ти трябва дело за убито ченге. Фактите ще са срещу теб. Политиката ще е срещу теб. Няма никакъв шанс съдебните заседатели да проявят снизхождение.
— Ясно, ясно, Хари Рекс. Остави ме да си изпия кафето и да поговоря с Карла.
— Тя под душа ли е?
— Не, по дяволите!
— Това ми е любимата фантазия.
— Дочуване, Хари Рекс.
Джейк затвори и последва Карла в кухнята, където си направиха кафе. Беше хубава пролетна сутрин — почти достатъчно топла, за да седнат навън, но не съвсем. Настаниха се на малка масичка в къта за закуска с приятна гледка към розовите и белите азалии, разцъфнали в задния двор. Кучето, което бяха взели неотдавна от приют — казваше се Мъли и идваше само когато го повикаш за храна, — се показа от убежището си в мокрото помещение и се вторачи във вратата към двора. Джейк го пусна навън и наля кафето.