Повтори на жена си думите на Хари Рекс — всичко, освен последното му подмятане за душа, и двамата обсъдиха неприятната вероятност той да се окаже въвлечен в делото. Джейк беше съгласен, че почитаемият Омар Нуз, негов приятел и ментор, едва ли ще посочи друг адвокат от доста оскъдния избор в окръг Форд. Буквално всички адвокати избягваха процесите — предпочитаха да изготвят документи и да поддържат скромна и спокойна практика в канторите си. Хари Рекс беше винаги готов за една хубава препирня в съда, но се занимаваше с битови дела, които се гледаха само пред съдии, а не пред съдебни заседатели. Деветдесет и пет процента от наказателните дела се уреждаха със споразумения и процесите се избягваха. Дребните нарушения и искове — катастрофи, ухапвания от кучета, злополуки — се договаряха със застрахователните компании. Обикновено, ако адвокат от окръг Форд поемеше голямо гражданско дело, той хукваше към Тюпълоу или Оксфорд и се свързваше с опитен адвокат, който не се страхуваше от съдебните битки.
Джейк все още мечтаеше да промени тази практика и, вече трийсет и седем годишен, се опитваше да си изгради репутация на адвокат, който рискува и се бори в съдебната зала. Несъмнено най-бляскавият момент в кариерата му беше, когато постигна оправдателна присъда за Карл Лий Хейли пет години по-рано, след което беше сигурен, че големите дела рано или късно ще стигнат до него. Само че не стана така. Той все още заплашваше да вкара в съда всеки спор и тактиката му не беше лоша, но възнагражденията му бяха нищожни.
Делото „Смолуд“ обаче беше различно. То би могло да стане най-голямото гражданско дело в историята на окръга, а Джейк беше първи адвокат по него. Беше го завел тринайсет месеца по-рано и му посвещаваше половината от времето си. Вече беше готов за процес и крещеше на адвокатите на ответника да уточнят дата.
Хари Рекс основателно не спомена нещастния служебен защитник на окръга. Той беше стеснителен новобранец, чийто първоначални изяви му бяха спечелили нищожно одобрение. Беше поел тази работа, защото никой друг не я искаше и позицията беше останала незаета цяла година, а освен това окръгът неохотно се съгласи да увеличи заплатата му на 2500 долара месечно. Никой не очакваше младокът да се задържи и година. Още не беше имал дело, което да стигне до присъда от страна на съдебните заседатели, а и не проявяваше интерес да ускори нещата. И най-важното — никога не беше участвал в дело за убийство.
Естествено, Карла веднага прояви съчувствие към жената. Стю Коуфър ѝ допадаше, но тя беше наясно, че когато не са на служба, някои ченгета са големи негодници. А ако наистина ставаше дума за домашно насилие, фактите щяха допълнително да се усложнят.
Тя обаче се притесняваше от ново сензационно и противоречиво дело. Цели три години след процеса срещу Карл Лий Хейли пред дома на семейство Бриганс всяка нощ имаше полицейска кола с помощник-шериф, получаваха заплахи по телефона и срещаха изпълнените с омраза погледи на непознати хора в магазините. Вече живееха в нова хубава къща, онова дело беше останало в миналото им и те постепенно се връщаха към нормалното си ежедневие. Джейк все още държеше законен пистолет в колата си, при все че Карла се мръщеше, но поне нямаха полицейска охрана. Бяха твърдо решени да се наслаждават на живота си, да правят планове за бъдещето и да забравят миналото. На Карла никак не ѝ се искаше да се забъркат в поредното дело, което ще привлече медиен интерес.
Двамата разговаряха тихо, когато се появи Хана по пижама, сънена и гушнала любимото си плюшено мече, с което спеше винаги. Мечето беше овехтяло и отдавна беше просрочило редовната си служба, а Хана беше вече на девет и трябваше да се държи по-зряло, но все отлагаха сериозния разговор за тази промяна. Момиченцето седна в скута на баща си и отново затвори очи. И тя като майка си предпочиташе да започва деня си кротко и тихо.
Родителите ѝ престанаха да обсъждат правни въпроси и разговорът се насочи към урока на Хана за неделното училище, който тя още не беше прочела. Карла отиде да донесе ръководството и Джейк започна да чете за Йона в корема на кита — една от библейските истории, която никак не харесваше. Хана също не се заинтригува от нея и като че ли задряма. Карла отиде в кухнята да приготви закуска — овесени ядки за Хана, яйца и препечени филийки за възрастните.
Хранеха се мълчаливо и се наслаждаваха на спокойните мигове заедно. В неделя на Хана ѝ бяха забранени анимационните филмчета, затова на нея и през ум не ѝ минаваше да се помоли да гледа някое. Тя хапна малко както обикновено и неохотно стана от масата да отиде да се къпе.