В десет без петнайсет бяха издокарани официално и се отправиха за службата в Първа презвитерианска църква. Когато се качиха в колата, Джейк не успя да намери слънчевите си очила, бързо се върна в къщата и пътьом изключи вездесъщата аларма.
Телефонът на стената в кухнята започна да звъни и на екранчето му се изписа номер със смътно познат код. Може би на съседния окръг Ван Бюрън. Не се изписваше име, не ставаше ясно кой се обажда, но Джейк имаше предчувствие. Впери поглед в телефона — не можеше да вдигне или просто не му се искаше, защото нещо му подсказваше да не го прави. Кой друг, освен Хари Рекс ще дръзне да му се обажда в спокойната неделна утрин? Може би Лушън Уилбанкс, но не беше той. Вероятно беше нещо важно, което вещаеше неприятности, затова няколко секунди той само стоеше като вкаменен, вперил поглед в апарата. След осемте позвънявания изчака да замига лампичката на телефонния секретар и натисна копчето. Познат глас каза: „Добро утро, Джейк, обажда се съдия Нуз. Аз съм у дома в Честър и се каня да отида на църква. Сигурно ти също, затова се извинявам за безпокойството, но в Клантън се появи неотложен проблем, може би вече си научил. Звънни ми при първа възможност, моля те“. После връзката прекъсна.
Джейк щеше дълго да помни този миг — как стоеше в кухнята, облечен в официален костюм, наглед самоуверен, как зяпаше телефона и не помръдваше, защото се боеше да вдигне. За пръв път се чувстваше такъв страхливец и си обеща да не го допуска повече.
Нагласи алармата, заключи вратата и закрачи към колата с широка изкуствена усмивка в опит да заблуди момичетата си. Качи се и докато излизаше на заден от алеята, Хана попита:
— Къде са ти слънчевите очила, тате?
— Ами не можах да ги намеря.
— Бяха върху плота, до пощата — каза Карла.
Джейк поклати глава, сякаш бе нещо незначително, и каза:
— Не ги видях, пък и закъсняваме.
Мъжката група за изучаване на Библията трябваше да продължи да обсъжда Посланието на апостол Павел до галатяни, но така и не стигнаха до него. Беше убит полицай, местен човек, чийто родители и техните родители бяха от окръга, а роднините му бяха пръснати из околността. Разговорите се въртяха предимно около престъплението и наказанието и повечето изказвания бяха категорично в полза на незабавното възмездие въпреки крехката възраст на убиеца. Какво значение имаше дали виновникът е на шестнайсет или на шейсет? Със сигурност никакво за Стю Коуфър, чийто акции се покачваха с всяка секунда. Един лош хлапак, натиснал спусъка, беше способен да причини толкова голямо нещастие, колкото и един сериен убиец. В групата имаше трима адвокати, двама от които бяха изключително бъбриви. Джейк мълчеше замислено и се стараеше да прикрива тревогата си.
Презвитерианските му събратя се смятаха за малко по-толерантни от фундаменталистите по-надолу по улицата — баптистите и петдесетниците, привърженици на смъртното наказание, — но, съдейки по желанието за мъст в малката класна стая, допускаше, че момчето, убило Стю Коуфър, ще се озове в газовата камера на затвора „Парчман“.
Мъчеше се да прогони тази мисъл, защото проблемът нямаше да легне върху неговите плещи, нали?
В единайсет без петнайсет, когато органът екна, призовавайки за молитва, Джейк и Карла закрачиха по пътеката към четвъртата пейка вдясно и зачакаха Хана да дотича от нейния урок в неделното училище. Джейк се заприказва със стари приятели и познати, много от които виждаше рядко извън църквата. Карла поздрави двама свои ученици. На сутрешната служба в Първа презвитерианска църква обикновено се събираха към двеста и петдесет души, повечето от които просто се суетяха и си разменяха поздрави. Имаше много прошарени глави и Джейк знаеше, че свещеникът се тревожи за намаляващата популярност на църквата сред по-младите семейства.
Възрастният господин Кавана, който вечно мърмореше и затова мнозина го избягваха, но пък пишеше най-щедрите чекове за дарения, стисна ръката на Джейк и попита прекалено силно:
— Нали няма да се забъркаш с онова момче, което е убило нашия помощник-шериф, а?
О, колко неща можеше да му каже в отговор. Първо: защо все си вреш носа в чуждите работи, заядлив дърт негоднико? Второ: ти и семейството ти не сте ми дали никаква работа като адвокат, защо тогава си се загрижил за практиката ми? Трето: какво те засяга този случай?