Вместо това Джейк го погледна в очите и отговори без помен от усмивка:
— За кой помощник-шериф говорите?
Господин Кавана така се стъписа, че Джейк успя да отскубне ръката си. Накрая старецът смогна да изломоти:
— О, не си ли чул?
— Какво да чуя?
Хорът запя и стана време хората да се настанят по местата си.
Хана дойде и се шмугна между родителите си, а Джейк ѝ се усмихна и не за пръв път се запита колко ли още такива дни им остават. Тя скоро щеше да настоява да седне при приятелките си, а не след дълго в картинката щяха да влязат и момчетата. Не си търси главоболия, напомни си Джейк. Просто се наслаждавай на мига.
Само че му беше трудно да се наслаждава на мига. След първия химн на амвона застана д-р Илай Проктър и съобщи скръбната новина, която всички вече знаеха. Твърде драматично, поне според Джейк, свещеникът оповести трагичната загуба на помощник-шериф Стюарт Коуфър, сякаш тя го засягаше лично. Джейк се дразнеше от този навик на свещеника и от време на време го споменаваше пред Карла, но тя нямаше търпение да слуша оплакванията му. Проктър едва ли не се разплакваше, докато описваше тайфуните в Южния Пасифик или глада в Африка, бедствия, които несъмнено изискваха молитвите на всички християни, но се случваха в другия край на света. Единствената връзка на пастора с тези събития бяха новините по телевизията, които слушаше цялата страна, но той въпреки това съумяваше да изглежда много по-дълбоко засегнат.
Отправи дълга и пламенна молитва за справедливост и изцеление, но за милост почти не стана дума.
Младежкият хор изпя два химна и службата най-сетне започна. В началото на проповедта Джейк се постара най-добросъвестно да попива думите на свещеника, но много скоро потъна в размисли за шеметните сценарии, които вероятно щяха да се разиграят в следващите няколко дни.
Нуз несъмнено щеше да му се обади следобед. Джейк изпитваше огромно уважение и възхищение към този съдия, още повече че и той хранеше същите чувства към него. Като млад адвокат Нуз се беше забъркал в политиката. Като щатски сенатор се бе разминал на косъм със съдебно преследване и бе преживял унизителна загуба, когато се кандидатира за втори мандат. Веднъж му призна, че е пропилял най-важните си години и не е успял да се усъвършенства като адвокат по съдебни дела. С огромна гордост наблюдаваше как Джейк се изявява на това поприще и още изпитваше огромно удовлетворение от оправдателната присъда по делото „Хейли“.
Джейк съзнаваше, че ще му бъде почти невъзможно да откаже на почитаемия Омар Нуз.
А какво щеше да стане, ако се съгласеше да представлява онова хлапе? Момчето, което в момента се намираше в ареста, в килията за непълнолетни, която той беше посещавал много често. Какво щяха да си помислят за него тези почтени хора, тези вярващи презвитерианци? Колко от тях изобщо бяха стъпвали в ареста? Колко от тях имаха някаква представа как действа системата?
И най-важното: колко от тези примерни граждани вярваха, че всеки обвиняем има правото на справедлив процес? И че думата „справедлив“ включва съдействието на добър адвокат.
Най-често го питаха: „Как можеш да представляваш човек, извършил тежко престъпление?“.
И Джейк най-често отговаряше: „Ако баща ти или синът ти е обвинен в тежко престъпление, ти какъв адвокат би му наел: мекушав или готов да го защитава със зъби и нокти?“.
С раздразнение се улови, че отново се притеснява какво ще си кажат хората. Сериозен недостатък за всеки адвокат, поне според великия Лушън Уилбанкс, който никога не обръщаше внимание на мнението на околните.
Когато Джейк завърши право и започна работа в кантората на Уилбанкс под ръководството на Лушън, шефът му ръсеше следните бисери: „Онези тъпаци в Ротари Клуб, в църквата и в кафенето няма да те направят адвокат и няма да ти помогнат да спечелиш нито цент“. А също: „За да станеш добър адвокат, ти трябват дебела кожа и умението да пращаш по дяволите всички, освен клиента си“. И: „Истинският адвокат не се страхува от трудни и непопулярни дела“.
В този дух протичаше практическото обучение на Джейк. Преди да изключат Лушън от адвокатската колегия поради най-различни простъпки, той беше успешен адвокат, който се прочу с факта, че представлява онеправданите: хора от малцинствата, профсъюзите, училищата в бедните квартали, изоставени деца, бездомници. Само че поради своята безочливост и себичност често не успяваше да въздейства на съдебните заседатели.
Джейк излезе от унеса си и се запита защо мисли за Лушън по време на неделната проповед.
Ами защото, ако му беше разрешено да практикува право, Лушън щеше да се обади на съдия Нуз и да настоява да поеме защитата на хлапето. И тъй като всички местни адвокати бягаха от това дело, Нуз щеше да назначи Лушън и всички щяха да бъдат доволни.