На халба бира поговориха за Юридическия факултет, не за процеса. За всичко друго, само не за процеса.
Точно в седем часа Джоузи и Кийра влязоха усмихнати и всички се прегърнаха. Седнаха на една маса и си поръчаха сандвичи и пържени картофки. Джоузи имаше хиляди въпроси и Джейк се постара да отговори на повечето. Истината беше, че той не знаеше какво ще се случи с Дрю. Щяха отново да го съдят по същите обвинения и щеше да се проведе нов процес. Джейк не знаеше нито кога, нито къде.
Щяха да се тревожат за това утре.
51
Късно сутринта в петък на Джейк му дойде до гуша от телефона, който звънеше непрекъснато, но нямаше кой да го вдигне, и реши да си тръгне от мрачната кантора. По негово настояване Порша си беше взела почивен ден, а нямаше никой друг. Звъняха репортери и няколко адвокати, приятели на Джейк, които искаха да си побъбрят, а също и непознати, които си нямаха друга работа и само дрънкаха, без дори да се представят. Никакви обаждания от потенциални нови клиенти. Джейк изслушваше съобщенията още докато хората ги записваха, и осъзна, че не е възможно да работи. Напомни си, че в наказателното право е победа дори когато процесът бъде прекратен. Въпреки огромния си ресурс прокуратурата не беше успяла да докаже тезата си по безспорен начин. Клиентът му все още беше невинен и Джейк беше доволен от защитата, която му беше организирал. Само че обвинението щеше да се повтори и Дрю щеше да бъде съден отново и отново, ако се налага. Нямаше ограничение колко пъти журито по едно дело може да не стигне до присъда, а убийството на полицейски служител беше престъпление, за което щяха да връчват едно и също обвинение на Дрю години наред. Само че тази мисъл съвсем не беше потискаща. Джейк се чувстваше у дома си в старата съдебна зала. Той обичаше напрежението. Свидетелите му бяха безупречно подготвени и се представиха великолепно. Стратегиите и засадите му бяха свършили работа. Обръщенията му към съдебните заседатели бяха старателно отрепетирани и умело поднесени. И най-важното, Джейк беше стигнал до етап, когато не се интересуваше какво мислят другите — полицията, прокурорите, зрителите в залата, цялата общност. Това не го засягаше. Работата му беше да се бори за клиента си, колкото и лоша слава да витаеше около делото.
Джейк тръгна по улицата, хлътна в Кафето и завари Дел да бърше чаши на бара. Прегърна я и двамата се усамотиха в едно сепаре в дъното.
— Гладен ли си? — попита тя.
— Не. Искам само кафе.
Тя отиде до бара, върна се с една кана, напълни две чаши, седна и попита:
— Как си?
— Добре. Победа е, но само временна.
— Доколкото чух, пак ще отправят обвинение.
— Сигурен съм, че тази седмица си чула доста неща.
Тя се засмя и каза:
— Да, така е. Пратър и Луни бяха тук днес сутринта и наговориха много неща.
— Нека позная: Бриганс отново е врътнал гаден номер и е измъкнал момчето.
— Да, в няколко варианта. Мърмореха, защото си ги призовал и си ги държал цяла седмица в съда, а после изобщо не си ги викнал да свидетелстват.
Джейк сви рамене безучастно.
— Ще им мине.
— Разбира се. Пратър каза, че си ги изненадал подло с бременното момиче.
— Борбата беше честна, Дел. Лоуел беше победен от по-добрата защита, а и фактите бяха на наша страна. Освен това момчето още е в ареста.
— Може ли да излезе?
— Едва ли. Но знаеш ли, би трябвало да излезе. Той е невинен до доказване на противното. Някой изобщо спомена ли това?
— Не, разбира се. Казаха, че показанията били ужасни и обрисували Коуфър като чудовище.
— Не съм подменил нито един факт, Дел. И, да, Стюарт Коуфър наистина си получи заслуженото.
— Старият Хичкок се застъпи за теб. Каза, че ако закъса, ти ще си първият адвокат, на когото ще се обади.
— Само това ми трябва — поредният клиент без пукната пара.
— Не е чак толкова лошо, Джейк. Все още имаш приятели тук и хората се възхищават от уменията ти в съдебната зала.
— Радвам се да го чуя, Дел, но вече наистина не ми пука. Дванайсет години гладувам, защото се връзвам какво говорят хората. Край с това. Омръзна ми да гладувам.
Тя стисна ръката му и каза:
— Гордея се с теб, Джейк.
Звънчето над вратата дрънна и влезе някаква двойка. Дел му се усмихна и отиде за поръчката им. Джейк взе от бара брой на ежедневника на Тюпълоу. Върна се в сепарето и седна с гръб към вратата. На първа страница имаше снимка на Дрю под заглавието „Прекратен процес, съдебните заседатели не стигат до присъда“. Джейк беше чел статията още преди часове, не се налагаше да я препрочита. Затова отгърна на спортната страница и прегледа програмата за сезона на мачовете на Югоизточната футболна дивизия.