Петдесет долара на час едва покриваха разноските му.
Общата сума възлизаше на 21 000 долара, двайсет хиляди повече от максимума, който се отпускаше за углавно престъпление, и Когато подаде документите, той се съмняваше, че някога ще види тези пари. Само поради тази причина мисълта за повторно гледане на делото го потискаше.
Какъв беше разумният хонорар? Трудно бе да се каже, защото заможните хора рядко биваха съдени за убийство. Три години по-рано богат фермер в Делтата беше обвинен, че е убил жена си с дванайсеткалиброва пушка. Той си нае известен адвокат и беше оправдан. Говореше се, че хонорарът е бил 250 000 долара.
Ето такива дела искаше Джейк.
Трийсет минути по-късно го потърси съдия Нуз. Джейк преглътна измъчено и прие обаждането.
— На мен ми изглежда разумно — каза почитаемият съдия. — Справи се чудесно, Джейк.
Джейк с облекчение му благодари и попита:
— Какво следва, господин съдия?
— Изпращам веднага сметката ти на Тод Танхил с указания да нареди на Съвета на настоятелите да напише чек.
Дайте им да се разберат, господин съдия. Джейк отново благодари и затвори. Съветът щеше да откаже и тогава планът беше Джейк да съди окръг Форд в областния съд при съдия Омар Нуз.
Час по-късно се обади Тод Танхил. Тод беше добър адвокат и от много години обслужваше правно Съвета на настоятелите. Джейк го харесваше, двамата дори бяха ходили на лов за патици.
— Поздравления за победата, Джейк — каза Тод.
— Благодаря, но е само временна.
— Така е. Виж, хонорарът ти е напълно разумен и много бих искал да ти напиша чек, но законът ни гледа право в лицето.
— Да, и аз го гледам.
— Ще предам сметката. Съветът заседава утре следобед и ще включа този въпрос като първи в дневния ред, но и двамата знаем, че настоятелите ще откажат. Нуз каза, че ти сигурно ще заведеш дело срещу окръга.
— Винаги има такава възможност.
— Късмет. Ще задействам нещата.
Във вторник сутринта Джейк получи по факса писмо от Танхил.
Драги господин Бриганс,
На 13 август, понеделник, Съветът на настоятелите на окръг Форд получи сметка за хонорара Ви като служебно назначен защитник на Дрю Гамбъл. Вашата молба надхвърля сумата, разрешена от закона. Затова Съветът няма друг избор, освен да откаже да плати сметката Ви. Съветът ще плати максималния допустим хонорар от 1000 долара.
Със съжаление,
Джейк подготви стегнат текст от една страница, с който завеждаше дело срещу окръга, и го показа на Лушън, който беше на долния етаж в стаята си. Много му хареса.
— Е, щом богобоязливите същества тук толкова много си падат по смъртното наказание, със сигурност трябва да си плащат за него.
Дюма преглеждаше съдебния архив всеки вторник следобед, търсейки новини, затова Джейк реши да изчака един ден, преди да заведе делото.
Вестникът влизаше за печат в десет часа във вторник сутринта и на следващия ден броят несъмнено щеше шумно да отразява невалидния съдебен процес за убийството на Коуфър. Новината, че Джейк съди окръга заради хонорара си, само щеше да налее масло в огъня.
Лоуел Дайър не прояви същата сдържаност. Във вторник следобед той свика голямото жури на специално заседание и отново ги запозна с убийството. Ози свидетелства и извади същите снимки от местопрестъплението. Единодушното им решение беше Дрю Гамбъл отново да бъде обвинен в предумишлено убийство и обвинителният акт му беше връчен в килията.
Дайър се обади на Джейк едва след това и разговорът им протече напрегнато.
Не че моментът имаше чак такова значение. Повторното обвинение беше очаквано. А с оглед на предстоящото си преизбиране Дайър се нуждаеше от драматичен ход, за да омекоти ефекта от поражението си.
Рано в сряда сутринта Джейк прегледа „Форд Каунти Таймс“, докато с Карла пиеха кафе. Едрите заглавия с дебели букви за неуспеха на съдебното жури да стигне до решение едва се побираха на първа страница, придружени от снимки и от задъхания репортаж на Дюма. Новият обвинителен акт беше на втора страница. Господин Бриганс все още не беше направил коментар.