В четвъртък сутринта Джейк заведе дело срещу окръга. Освен това съдеше наследниците на Стюарт Коуфър за 50 000 долара за медицинските разходи на Джоузи и малка допълнителна компенсация за нейната болка и страдание. В кантората обсъждаха още две дела. Едното срещу Сесил Коуфър за медицинските разходи на Джейн вследствие на побоя. А другото беше второ дело срещу наследниците на Стюарт Коуфър за медицинските грижи при раждането на Кийра, както и за издръжка на още нероденото ѝ дете.
Съденето им действаше терапевтично.
Порша също подготвяше свое дело. Като повечето други адвокати от малки градове Джейк никога не беше водил дела за обжалване на неправомерно задържане. С този вид работа се занимаваха почти винаги адвокати, представляващи затворници, които твърдят, че са задържани незаконно, и буквално всички се гледаха във Федералния съд. Само че, както установи Порша, не съществуваше забрана да се потърси обезщетение за неправомерно задържане в щатски съд. Късно в четвъртък тя връчи на Джейк молба за такова обжалване, придружена с дебело досие. Той погледна заглавието: „Дрю Алън Гамбъл срещу Ози Уолс, шериф на окръг Форд“, и попита усмихнат:
— И Ози ли ще съдим?
— Точно така. Обжалванията са срещу човека, задържал ищеца. Обикновено е началникът на някой арест.
— Той страшно ще се зарадва.
— Не го съдим за нанесена вреда. По-скоро е формалност.
— В щатския съд, така ли?
— Точно така. Трябва да изчерпим възможностите там, преди да отидем във Федералния.
Джейк продължи да чете усмихнат. В документите се твърдеше, че Дрю е бил незаконно арестуван, защото съдът (съдия Нуз) е преценил, че обвинението в предумишлено убийство не позволява гаранция. Той беше лежал повече от четири месеца в окръжния арест въпреки презумпцията за невинност. Щатът се беше опитал да го осъди и се беше провалил. Заради възрастта си Дрю се намираше в изолация в единична килия и му беше отказан достъп до образование.
— Харесва ми — промърмори Джейк, четейки.
Порша грейна, горда от работата си. Джейк завеждаше дела с такава бързина, че със сигурност нямаше да забави и това.
Окръг Форд и Двайсет и втора съдебна област нарушаваха разпореждането на Осмата поправка срещу жестокото и необичайно наказание на непълнолетен извършител, задържан в арест за възрастни, без да му бъде даден шанс за освобождаване под гаранция.
Джейк остави молбата за завеждане на делото и взе досието, подготвено от Порша. Започна да чете, а тя каза:
— Съвсем сурово е. Имам още работа по текста.
— Това е блестящо. Не ти трябва да следваш право.
— Страхотно. Само ми дай разрешително.
Джейк четеше бавно, отгръщаше страниците и усмивката не слизаше от лицето му. Кога то приключи, Порша му подаде още документи.
— Какво е това? — попита той.
— Федерално дело. Когато Нуз откаже, отиваме във Федералния съд, където съдиите разбират повече от обжалвания.
— Да, те мразят такива дела.
— Мразят ги, но защото са затрупани с обжалвания, заведени от адвокати по затворите, които си нямат друга работа. Всеки затворник се оплаква, независимо дали става дума за основателно твърдение за невинност или просто за мрънкане заради течащи тоалетни и лоша храна, затова заливат съдилищата с молби за такива дела. Нашето е различно и трябва да се приеме на сериозно.
— Същите обвинения ли?
— Да, почти същото дело.
Джейк остави документите, изправи се и се протегна. Тя го наблюдаваше.
— И според мен трябва да помолиш Нуз да си направи отвод. В крайна сметка той е част от проблема, защото отказа да определи подходяща гаранция. Трябва да поискаме друг съдия, някой извън тази съдебна област.
— О, той ще подскочи от щастие. Ето какво ми хрумва. Утре сутринта имам среща с него и с Дайър — останали са неща за изчистване след процеса. Съдията е в града за предварителни изслушвания и определяне на гаранции. Какво ще кажеш да им покажа молбата за обжалване на задържането заедно с досието и да заплаша да ги подам тук, а после и във Федералния съд, ако се наложи?
— Той виждал ли е някога молба за обжалване на задържане?
— Едва ли. Ще му предложа да се оттегли и ще настоявам за ускорено изслушване. Нуз знае, че новината ще стигне до медиите, и сигурно ще предпочете да избегне шумотевицата. Дайър може да се оплаква и да прави стойки колкото си иска. Целта е да притиснем Нуз да определи разумна гаранция и да измъкнем клиента си.