— Как Дрю ще плати гаранция?
— Уместен въпрос. Ще го мислим, Когато му дойде времето.
53
В петък сутринта в съдебната зала беше оживено — адвокати сновяха напред-назад, разменяха новини и си разказваха стари вицове. Семействата на току-що обвинени младежи седяха на пейките и се тревожеха. Чиновнички притичваха с документи и флиртуваха с адвокатите. Джейк беше героят на деня и няколко от съперниците му бяха принудени да го поздравят за победата му в Честър. Всичко това обаче секна, Когато Лоуел Дайър пристигна, за да представлява щата.
Един пристав повика Джейк и Тод Танхил и им съобщи, че съдията ги кани в кабинета си. Нуз ги чакаше прав и се протягаше, видимо измъчен, когато те влязоха. Поздрави ги със сърдечно ръкостискане и ги покани да седнат на масата. След като се настаниха, той каза:
— Господа, днес сутринта графикът ни е пълен, затова минавам направо на въпроса. Джейк, завел си дело за хонорара си като служебен защитник. Тод, колко скоро можеш да предоставиш отговора си?
— Съвсем скоро, господин съдия.
— Опасявам се, че не е достатъчно. Жалбата е само една страница, към която е приложена сметката на Джейк — истинска рядкост в нашата работа. Сигурен съм, че твоят отговор ще бъде още по-кратък. Отказ, нали?
— Опасявам се, че да.
— Ти си се консултирал с настоятелите и допускам, че петимата са единодушни.
— Да, господин съдия.
— Добре. Искам да се върнеш веднага в службата си, да подготвиш една страница отговор, да го донесеш тук и да го заведеш, докато аз работя според графика си.
— Още днес ли?
— Не, още преди обед. Делото ще се гледа следващия четвъртък в тази съдебна зала под мое ръководство. Джейк, смяташ ли да призоваваш свидетели?
— Не, няма нужда.
— И ти нямаш нужда, Тод. Ще бъде много кратко дело. Искам и петимата настоятели да присъстват в съдебната зала. Джейк, изпрати им призовки, ако се налага.
— Не е нужно, господин съдия. Ще ги доведа — обеща Танхил.
— Добре, но ако някой не се появи, ще издам заповед за арест.
Танхил се смая, Джейк също. Идеята да бъде арестуван окръжен настоятел на изборен пост и да бъде докаран насила в съда беше озадачаваща.
Нуз не беше приключил.
— Освен това, Тод, предлагам ти кротко да напомниш на петимата, че в този съд предстои разглеждането на пет дела, в които окръг Форд е главният обвиняем. Едното е за замърсено сметище, собственост на окръга, за което се смята, че заразява питейна вода. Ищците искат много пари. Второто е свързано с инцидент с участието на окръжен камион за смет. И двата иска ми се струват основателни. Държа да бъде платено на Джейк. Окръгът разполага с парите, виждал съм счетоводните книги. Както знаете, те са публично достояние.
Още по-изумителна беше нетактичната заплаха, която действащ съдия отправи във връзка с други дела без пряко отношение към проблема. Танхил се изуми.
— Извинете, господин съдия, но това звучи като заплаха — каза той.
— Не е заплаха, а обещание. Аз въвлякох Джейк в делото срещу Гамбъл с уверението, че ще му бъде платено. Хонорарът, който иска, е разумен, не си ли съгласен?
— Проблемът не е хонорарът му. Просто…
— Знам, знам. Само че окръжните настоятели имат голяма свобода на действие по бюджетните въпроси и могат да платят парите от фондове, върху които няма ограничения. Хайде да свършим тази работа.
— Добре, добре.
— Свободен си, Тод. Моля те да представиш отговора си преди обед.
Танхил хвърли озадачен поглед към Джейк и побърза да изчезне от кабинета. Когато той излезе, Нуз се изправи и се разкърши отново.
— Колко дела имаш тази сутрин?
— Две първи явявания, плюс Гамбъл. Нали не искате той да идва в съда днес?
— Не. Ще го оставим за по-късно. Да приключим сутрешните дела и да се срещнем тук на обед заедно с Лоуел.
— Разбира се, господин съдия.
— И, Джейк, поръчай на Клод сандвичи с лаврак, моля те.
— Дадено.
По предложение на съдията прокурорът и адвокатът съблякоха саката си и разхлабиха вратовръзките. Тогата висеше до вратата. Сандвичите бяха още топли и много вкусни. След няколко хапки и общи приказки Нуз попита:
— Носите ли си календарите?
Двамата кимнаха и посегнаха към куфарчетата си. Нуз се консултира с някакви свои бележки и каза:
— Приемате ли десети декември за повторно разглеждане на делото?
Джейк нямаше ангажименти след октомври. Графикът на Дайър се въртеше около този на Нуз. И двамата отговориха, че са свободни на 10 декември.